2012: Предстоящи сериали по българските телевизии

Това е стара програма. За сериалите този месец цъкнете тук!

Сериали по света: Корейски драми (първа част)

Имали ли сте някога силна нужда да се покланяте на сервитьори, продавачи на сладолед и случайни минувачи? Е, корейските сериали са тук, за да поправят този пропуск.

Скоро героите, които са пълни куку, ще ви се струват най- разумни млади дами и господа.

В корейските драми момичетата са необразовани, но борбени и, странно, почти винаги с дългове, наследени от бащите им. Това ги прави жилави, което помага за следните дейности: пренос на другарчето по гръб; заплашителен жест към небето, придружен с неизменното fighting; бягане от кредитори. За това им трябва сила, та затуй девойките нагъват промишлени количества кимчи (корейско суши) и други вкусотии. А техните избранници гледат изумено отстрани. Момчетата, от своя страна, са богати и арогантни, а девойките се бият, припадат и изобщо разиграват богатия си избраник по всякакъв начин.

Историята е следната: корейките работят неуморно и са готови да постигнат своето- любов или друго– на всяка цена (лъгане, припадане и всякакви възможни трикове). И всичко е много по- усложнено. Защо ли? Ами просто при тях любовните триъгълници са четириъгълници, или както там се казва. А и благоприличието трябва да се спазва. Не са позволени никакви смели ходове- корейците едвам се целуват, камо ли нещо повече. Момчето задължително ще повлече момичето за ръката, когато се скарат публично. И в това са доста непохватни, да не споменаваме героите правят невъобразимо смешни физиономии.

Любовта по корейски е винаги трагична или трудна, но след много сълзи и недоразумения завършва с щастлив край. Но корейските разбирания за това са доста по- различни от нашите, въпреки че не им липсва доста голяма доза сладникавост.

Прави впечатление и корейския стайлинг, който включва опашка, вързана настрани, перфектно бледа кожа и маркови дрехи. И аксесоарите са много важни: пухкава кожа, скъпи чанти и всичко що блести.

И не забравяйте, никога не е късно за плюш, розово и кичозно!

П.П. Втора част с някой препоръчани драми- тук!

П.П.П. Гледахте ли абсолютно смешния и размазващ хит на Psy "Gangnam Style":

Ако се търкаляте на пода от смях, вижте видеото отново и с български превод тук. Или някоя от другите версии: Клингонска, източно-европейска (!), танцувална, 8-битова, акустична, или може би реакциите на хлапета и възрастни при вида на ексцентричния симпатяга Пси!

Вижте още:
Азиатски драми
Колумбийски сериали
Мексикански теленовели
Аржентински теленовели

Уеб сериали: мании, Касъл и... азиатци (пета част)

Сериали по света: Аржентински теленовели

Любов, любов, любов! Любовта е над всичко за аржентинците. Намират я и в най- шантавите ситуации. Например в квартала на бездомни и клошари както е в "Изумрудената огърлица" (нищо чудно при непредвидимата икономика на страната). Е, бодигард не е толкова необикновено след силната любовна песен на Уитни и все пак- "Добре пазена любов" подхваща пак темата. А пред най- големите дилеми се изправя адвокатката Лаура, която се влюбва не в съпруга си, а освен това тайна организация я изправя пред поредната мистерия за разгадаване във "Виновна от любов" с Хианела Нейра. А теленовелата за новинарите "Преуспелите г-н и г-жа Пелс" вдъхнови куп копия едва година след излъчването си (дори си има и гръцки римейк!).


Иначе Аржентина като че ли остава извън фокуса на световните събития. Може би една от най- европейските по дух страни извън континента, страната има висок процент католици, а коренно население на практика липсва. Тогава не е чудно, че културата й се дължи почти изцяло на смесицата и влиянието на италиански имигранти, които донасят апетитната си кухня; испанци, на които се дължи голямото разнообразие на диалекти; и не на последно място на британските търговци, които запалват в населението любовта към техните спортове (крикет, поло и дори футбол). Акцентът им също е доста по- различен. А тангото е един от най- разпознаваемите и вълнуващи латино- американски танци.

Въпреки строгата вяра, аржентинците не се колебаят да смесят еротика и смях. Играта присъства във всеки аспект от живота. Колкото и да са объркани от поредицата невероятни случки, които ги сполетяват, аржентинските герои продължават да са все така бъбриви и освободени.

Помните ли очарователното сираче Андреа Селесте? Будили ли сте се рано сутрин за епизода на "Криле, сила и страст" с харизматичния Густаво Бермудес?

Ако не беше тази игривост, как бихме приели сериал като "Компаньони", който следи перипетиите на няколко симпатяги от различни поприща- бивш професор, бездомник и т.н. и ексцентричните им "клиентки". Или опита на певицата и актриса Наталия Орейро с "Желанието" да направи първата теленовела за възрастни. Също познатият ни от "Дивият ангел"- Факундо Арана, след една от най- успешните аржентински теленовели "Яго- дива страст" изиграва (почти) забранена любов в "Падре Корахе". Това търсят и продуцентите с осъвременена версия на един от най- успешните романи на Александър Дюма с "Монте Кристо" и представяйки по- различна гледна точка за неустоимия красавец с пронизващи очи в "Дамата на дон Хуан" с Хоакин Фуриел. Чувствеността и сексуалността са общо взето теми, които явно доста вълнуват аржентинците. Доказва го и безгрижният сладур Лало, който се събужда жена, омагьосана от вещица в "Лалола", изиграна от невероятната Карла Петерсон.

Дамa e и в центъра на вниманието и в една от най- успешните теленовели в последните години- "Безскрупулна жена". Какви други изненади ни готвят аржентинските сериали знаят може би само от продуценската компания Pol-ka, която освен това прави и филми, и от Dori Media Group, основана от израелски бизнесмен, чиито теленовели се излъчват и по нейния втори канал в родината му. Чудно дали зад кулисите е както в канала на семейство Пелс?

Вижте още:
Латино теленовели
Колумбийски сериали
Мексикански теленовели
Нови латино теленовели

Сблъсък: Кино с/у телевизия

Телевизията пренася външния свят при теб. Вкъщи. Сякаш си имаш гости. Затова и чувстваме героите от сериалите или реалити телевизията като познати, дори близки хора. А и като тях, познатите ни не винаги са симпатични и интелигентни.

Кинофилмите изтръгват теб от света и те пренасят в своя. На открито, в киносалона и дори когато не излизаш от дома си, екранът става прозорец към един друг свят. Затова когато излизаме от прожекция ни се струва че виждаме всичко като че ли за първи път.

Разликата е качествена.

Кое е по- достойно за вниманието ни?

Не знам.

Напишете ми своето мнение отдолу!

Латино сериали, които ще гледаме някой ден (може би)

В момента в България, за жалост, не се излъчват новите и успешни теленовели. Но все някога ще се случи и това. Засега да помечтаем за някои актуални латино сериали по света:

Сериали по света: Колумбийски сериали

По мое мнение, колумбийските теленовели се доближават най- много до българската нагласа и поглед към света. Личи си и от темите: жестокост и престъпност, които носят чувството за неправда и като цяло мъчен и труден живот. Но в същото време естествено са и различни: тропическите джунгли, отмъщение. Модерни проблеми като важността на външния вид за успеха ("Грозната Бети"), възрастта ("Виктория") и не на последно място борбата с наркотиците (пожъналия голям успех в страната "Картелът", със синеокия Маноло Кардона, който неслучайно има и продължение; по- романтичният "Вдовица на мафията"). Заради последната тема за трафика на дрога по- големите телевизии в страната- RCN и Caracol, получават доста критика от зрителите.

Но героите на колумбийските теленовели са без илюзии- не крият, че са кариеристи или използвачи ("Силикон за рая"). Също характерно за тях е, че се опитват да изравнят и отвърнат на болката, която им е причинена- те са отмъстители ("Чиста кръв" с Марсела Мар и Рафаел Новоа, маскираният защитник на бедните и слабите "Зоро", литературната класика "Доня Барбара").

Ако говорим за класики, такива са "Кафе с аромат на жена", който разказва за трудната любов между берачката на кафе Гавиота и наследника на плантацията Себастиан (Гай Екер). Тук е и една от първите роли на Дана Гарсия. Друг по- стар колумбийски сериал е "В чуждо тяло", чийто римейк излизе наскоро под името "Втори шанс" с Лорена Рохас и Марио Симаро в главните роли.

По- лежерни и романтични сериали има естествено. Такива са например "Жената в огледалото" с Паола Рей и Гато, тропическия "Белег на желанието" със Стефани Кайо, "Имението" с Наталия Страйнгард и страхотния Кристиан Мейер, оригиналният "Вдовицата в бяло" с Освалдо Риос и донякъде "Предателство" с Марио Симаро и Дана Гарсия, чиито снимачна площадка и костюми са направо великолепни.

А най- новото, което може да гледаме е "Първа дама", където Кристиян Майер се превъплъщава в ролята на президент; и "Секретарят", който също се разиграва на по- обществена сцена, но тук става въпрос за офисна политика. 

Освен това колумбийските сериали са едни от най- успешните сред латиноамериканските. Вече се готви втори сезон на "Мъжете предпочитат грубиянки" по бестселъра на Исабела Санто Доминго, който следи любовните неудачи и приключения на красивата и амбициозна Кристина Овиедо (Валери Домингес) и изпълнената й с недоразумения връзка с Алехандро (Хуан Пабло Раба). Друг такъв успешен сериал е "Съдбовни решения" с най- известните актьори от латино света, където всеки епизод е нова и различна история.

Така че какъвто и да е вкусът ви за драми, колумбийските сериали има какво да предложат.

Вижте още:
Латино теленовели
Нови латино сериали по света

Сериали по света: Мексикански теленовели

Мексиканската теленовела има традиции, които стигат повече от 50 години назад във времето. По този повод е създаден и сериала "Любов без грим" (Amor sin maquillaje, 2007) с Марлене Фавела. Продуцент е огромната по мащаби и традиции компания Телевиса, която едва от двадесетина години си има конкурент в лицето на TV Azteca. И наистина хиляди млади мексиканци си мечтаят да работят там било като актьори със световна слава, сценаристи или дори обикновени гримьори.

Мексиканските сериали не са за всеки, тъй като клонят към мелодраматична любов. Съответно героите са млади и безразсъдни, а злодейте- нека само да кажем, че жестокостта и студенината, с която извършват някои от злите си дела може да ти смрази кръвта. Неслучайно те оглавяват класациите навсякъде.

Може би малко по- гледаеми за тези, несвикнали с подобни контрасти са типичните исторически теленовели, които ни връщат във времето на смели пирати, кринолини и наистина силна любов. Такива са "Непокорно сърце" с Арсели Арамбула, невероятна в ролята на близначки, още "Изпепеляваща страст" и "Истинска любов", където Фернандо Колунга се бори за любовта си сред бури, заговори и разминавания.

Но класически примери си остават "Богатите също плачат", красивата продавачка на цветя "Росалинда" и "Есмералда" за тежката съдбата на красивото, но незрящо подменена дете. А в последно време и "Огън в кръвта", адаптация на  историята на тримата братя Рейес и сестрите, които са собственички на къщата, където работят.

По- скорошни мексикански сериали са "Буря в рая" за смелата островитянка Аймар и младия адвокат Николас (Ерик Елиас), трогателната история на малкия Бобчо в "Къде си, татко?", грешно насоченото отмъщение, което разкрива "Двете лица на Ана", и перипетиите и болките по пътя на любовта с всеобщата любимка Жаклин Бракамонтес и Гай Екер в "Ранени души". 


Теленовели, които още не са стигнали до нас са горещата "Бездна от любов" с Анжелик Бойе и Давид Сепеда, "Семейство с късмет", "Два дома" с Карлос Понсе и Анаи, "Убежище за любовта" с Габриел Сото и римейка "За нея съм Ева" с Лусеро.

Вижте още:
Латино теленовели

Нови латино сериали по света

Уеб сериали: предизвикателства, чудовища и... боен дух (четвърта част)

Ако ви са харесали предложенията за гледане на интернет телевизия (част едно, две и три), погледнете и новите сериали по- долу.

Уеб сериали: актьори, срещи и защо е по- добре да не си оставаш вкъщи (трета част)

Още уеб сериали, ако и вас ви обхваща нова мания.

Уеб сериали: кой печели - доброто или лошото момче? (втора част)

Миналият път говорехме за уеб сериали. Ето и още няколко по- долу. Честно казано не знам кои харесвам повече. Надявам се да намерите своя по- долу. Приятно гледане!

Уеб сериали: мании, Касъл и... азиатци (първа част)

Напоследък гледам все по- малко телевизия и повече интернет сериали. Тези скъпоценности са доста трудни за намиране. Затова ви предлагам моите находки. Приятно гледане!

Сериали по света: Азиатски драми

Азия, където лицата са развълнувани, разтревожени, спокойни или оптимистични, но никога уморени от живота. Млади лица. Континент, който не те оставя безразличен- едновременно очароващ и потресаващ.  Приземен континент, който не се впечатлява толкова от изгледа, нито от мощта на небето. Най- висока технология и богатство и най- голяма мизерия. Китай, където култът към красотата, изяществото и здравето се сблъска с реалността на една от най- бързоразвиващите си икономики, ръководена от желязната ръка на партията. Необятната Индия, където най- напредналата здравна система не може да спаси от вече отдавна лечими болести. И по средата й една от най- чудатите страни. Страна, в която пишат на кирилица и си припомнят едни от малкото останали номади- завоеватели: Монголия. Макар днес да не е много известна, учените смятат, че е повлияла значително на китайската драма. А по периферията му един от най- екстремните държавни експерименти - Северна Корея, от другата страна на границата- една от най- богатите и модерна държава- Южна Корея. И Япония, която живее с няколко десетилетия по- напред от останалия свят.

Азия. Където да се види целувка по телевизията е скандал. Където любовните триъгълници са квадрати. Където момичетата не са на диета. Съвсем не, дори биха победили някой шишко по надяждане с хамбургери. Ако това не беше ужасно небалансирано меню, разбира се. Къде се е чуло и видяло човек да не полага никаква грижа за силата и формата на тялото си. Не и тук. Имаш това задължение. Където истински се живее, а не се задушаваш под тежестта на обществото, само докато си още в училище. Милиони, милиарди души, които дишат, обичат и се трудят точно до теб. Няма как да ги подминеш и да се затвориш далеч от градския шум. Или поне хич не е лесно.

Азия. Където краят е щастлив, но не е точно както сме си го представяли. Защото тук реката на живота може да те отведе на хиляди места, да те събере с хиляди хора и да преобърне представите ти с краката нагоре. Земя на контрасти, която отразява и усилва всяко настроение, всяка пречка; или пък го прави да изглежда незначително. Зависи как го погледнеш. И при всеки случай това преживяване ще те научи на нещо. А ако ли не, ще си се забавлявал или удивлявал на непохватността или напротив- на майсторството на нашия герой.

Прочетете още:
Корейски драми (първа| втора част)

Сериали по света: Латино теленовели

За латино теленовелата знаем едно нещо със сигурност- че след като свърши няма да бъде продължена в нов сезон. Тя обикновено трае около година или в повечето случаи по- малко и сюжетът и много ясно се движи в посока на разрешаването на залегналия проблем. Дори и да има множество перипетии по пътя. 

Теленовелата е позната и като телероман (teleromance), телевизионна новела (novela de TV) или просто новела (novela) в Куба и Бразилия; телетеатър (teleteatro) или лента (tira) в Аржентина; змиорка (culebrón)  в Испания и Венецуела; сериален (seriado) в Колумбия; телесерии (teleserie)  в Чили и части на Перу и Боливия и горе- долу същото (teleserye) във Филипините; комедия (comedia) в Уругвай. Последното е доста интересно, защото според мен разкрива една основа черта на теленовелите. И не само, че краят им е по- хубав за героите от началото- за разлика от трагедиите, а именно, че те са истории за някой, който се опитва да намери място си в обществото. Неслучайно в тях често се използва мотивът за непризната дъщеря или син. Защото само да си достоен с качества и красота не е достатъчно в очите на обществото, което се стреми да запази стабилността си. 

Интересно, но и разбираемо е, предвид страните, в които се заражда, че теленовелата е често вдъхновена от религиозна и по- късно социална тема: грехът, забранената любов, изкуплението. Форматът първо става популярен в Испания и Португалия, после Източна Европа, а впоследствие и в Западна Европа и САЩ, където емигранската общност в градове като Лос Анджелис (Калифорния) и Ню Йорк, бележи и фундаментални промени в начина на разказване и темите. А несъмнено лежи и в основата им. 

Във всеки случай теленовелата е изминала дълъг път от първообраза си- радионовелата. Една от най- известните- "Правото да се родиш" от Бразилия нерядко е била адаптирана и на малък екран. А Куба от тридесетте години става най- големият износител за останалата част от Латинска Америка. Такова е положението десетилетия преди по телевизията да се появи теленовелата. Дори днес, в различни части на Европа рядко се използва този термин, освен сред феновете на жанра. По- скоро се нарича просто сериал или сапунка, тъй като се доближава в някои аспекти до оригиналните американски сапунени опери; но не и роман или новела, за да не се бърка с литературата. По подобие на местната продукция, в азиатските страни този тип предавания се наричат драма или сериали. 

Но за тях ще говорим следващия път. Дотогава приятно гледане!

Вижте още:
Мексикански теленовели
Колумбийски сериали
Аржентински теленовели

Сблъсък: Сериали с/у Реалити ТВ

За разлика от формите на изкуството (филми, сериали, книги), риалити телевизията води до незавършен край. Измислените герои не живеят извън творбата. Те престават да същестуват след последното изречение на романа или след финалните надписи на филма или последния епизод от поредицата. А героите на телевизионните предавания продължават да се развиват и извън екрана. За известно време може да следим историята им по страниците на списанията, но все пак съдбата им е неизвестна за нас. Воайорство или обясним интерес към теми, които са обикновено скришни или табу? Неслучайно реалити телевизията предизвиква толкова въпроси и полемика. Тя също е идеалното поле за антропологични изследвания и редица социолози, философи и други хуманисти са силно заинтересувани. В основата им са клюките, които някои учени смятат, че са в основата и на цивилизацията, защото спомагат за развитието на езика и комуникацията. Преди да са направени скъпоструващите суперпродукции, всичко започва най- вероятно през петдесетте години със "Скрита камера" или както е по- известно "Punk'd" с Аштън Къчър, където единствената разлика е може би, че жертва на шегите са звезди.


Ето и представителна извадка на някои от реалити шоутата, излъчвани през последните години.
Състезания с таланти: пеене ("Star academy", "Music idol"), актьорско майсторство ("Кастинг"), танцувални ("Dancing with the stars", "So you think you can dance"), кулинария ("Hell's kitchen"), мода ("America's Next Top Model" с Тайра Банкс); или знания ("Стани богат" "Да ти паднат 100 хиляди").
Шоу с преобразяване ("Пич, оправи ми колата!" с рапъра Xzibit, "Extreme Makeover") или със срещи- от милионери, през разни хора ("Островът на изкушението") до "Фермер търси жена".
И най- близо до документалистиката, която изместват, са предаванията в неформална обстановка ("Такъв е животът", "Супер бавачките", "Семейство Озбърн" с Ози, някогашният вокалист на Black Sabbath) или по света ("Сървайвър", "Шеметна надпревара").
Но най- известно си остава "Big brother", като така вдъхновява и страхотния филм с Джим Кери "Шоуто на Труман" за детето, което живее от раждането си пред камерите. Както винаги в дъното лежи книга- "1984" на Джордж Оруел. А последната мода са "Игрите на глада", разказващи за дистопичен свят, вдъхновен от комбинацията между войни и реалити шоута по телевизията, или по- скоро ги дължим на римляните с дълго задържалата се мисъл, че на народа му трябва само хляб и зрелища.

Риалити телевизията се стреми да създаде впечатление за автентичност, но всъщност се набляга на ролите- двойката, близнаците и т.н., защото обикновено човек живее със себеподобни (семейство, състуденти, колеги), а ранообразието в Биг брадър е засилено нарочно. Така несигурността и различните черти на поведение изпъкват. А и друг похват да засили напрежението са мисиите, най- близкото до сценарий, което могат да си позволят. Психолозите пък вече са подготвили терена. Подвеждащият монтаж също играе своята роля. Изопачените представи както и културата, които създават тези шоута, донякъде обяснява и съвременното явление на хора, известни с това, че са известни- като Парис Хилтън и Ким Кардашиян. По този повод споделям една от любимите си истории, разказана от Ханк Грийн от vlogbrothers за миньончето Снуки.

Страница във Facebook

Ако се интересувате от темите на този блог, намерете го във Фейсбук тук. Ще се постарая да има полезни и интересни новини, но не прекалено!

Спокойна вечер.

Сблъсък: Сериали с/у Реалността

Сценаристите не могат да седнат и да гледат цял ден телевизия. Те са заети с измислянето на нов герой, ново приключение и т.н. А както знаем те не са фенове на сапунените опери. Не е достойно някакси. Основанията им са следните: за изграждането им е нужно по- широкообхватен поглед към света, разнообразието на стилове на живот и интереси. Но и по телевизията има такова разнообразие, сега повече от всякога. Разбира се, за да уловиш нюансите трябва да имаш солидна култура. Вярно, че трябва и малко по- задълбочено четене и любопитство. И точно това е разликата между богатите, благородни и образовани и останалите. Едни и същи думи или образи извикват различни интерпретации. Пример 1: "Рафаел" за някои е само герой от костенурките нинджа, за други е някакъв старовремски художник, но за трети е италианският ренесансов художник и скулптор, който успява с изчистени линии и форми да предаде величието на своето време. Пример 2: за управителя на "хедж фонд" се знае, че печели много, но в какво точно се състои работата му- не управлява ли парите на институции, държащи парите за пенсиите на милиони и с огромно вличние на финансовите пазари.

Понякога не казваме точно каквото сме намислили, дори и разликата да е една дума. Но дори в толкова се състои пътят от елегантността до посредствеността. Но си казваме: "Никой не говори така, само героите от филмите". Макар че това е може би вярно, точно те са тези, които живеят интересен живот, които са смели и преследват неотменно следващата стъпка, която ги води до обекта на тяхната страст. Така че може би ако вземаме пример от тях и нашият живот ще се приближи до вълнението и очарованието, което сега ни липсва.

Може да посещаваш най- престижните университети или събития, но ако въображението и съзнанието ти не работи, няма как да извлечеш някаква полза. Но може и да си седиш в някой ъгъл тихо и кротко и чудеста на вселената да те изпълват. На образованите и любознателни хора никога не им е скучно. Ето поне една причина, за да култивираме ума си!

А не да се залисваме с риалити телевизия, която ни кара да не се чувстваме толкова зле, защото "Виж колко са глупави хората". И всъщност реалити шоутата всъщност се съревновават с новините: цирк и затъпяване. Наистина е вярно, че реалността (или истината) е по- странна от фантазията, както би се съгласил лорд Байрон.

Сблъсък: Сериали с/у Филми

Филмите ангажират цялото ти внимание. Ако не е така какво би станало със стотината човека, които стоят безмълвно за поне 2 часа в тъмния киносалон. Естествено американските movies правят изключение, защото често целта им е да са фон и прикритие за новоформирана двойка или просто за убиване на времето. Целувки, похапване на пуканки, такива неща.

Сериалите, от друга страна, са специално създадени, за да бъдат гледани от тийнейджъри, домакини, безработни и баби. Или такава е идеята. Действието не трябва да се развива прекалено бързо, за да може всеки да ги проследява- дори и да пропуснеш няколко епизода... или да трябва да изгладиш коша с пране.

Сериалите не са считани за изкуство, защото не са синтез, прекалено близо са до реалността. Можем да ги поставим на едно с книгите с рецепти или албумчетата със стикери. Или поне такова е отношението засега. Докато филмите са чиста изкуственост. Всеки детайл в тях е измислен и не е случаен. Това се дължи и на целта им, която е да учудват, да ни накарат да се замислим над друга гледна точка върху света. Сериали от друга страна се стрмеят да забавляват, да показват начини на съществуване в света, какъвто го познаваме.

Обикновено не си падам по епични , а предпочитам по- човешки, по- близки истории. Но разбирам какво привлича почитателите им- майсторство е да събереш в няколкостотин страници или минути същността на чувствителността, определяща цял една свят. Не случайно това е и седмото изкуство.

За да се разбере какво отличава двете, интересно би било да се помисли над тези филми, които се превръщат в сериали или обратното:

"Терминатор" и "Хрониките на Сара Конър"; "Ангелите на Чарли", който първоначално върви с Фара Фосет по телевизията; невероятният и без думи "Мистър Бийн"; филмът за "Сабрина", чаровната вещица, която живее с двете си откачени лели, но може би тук е закономерно тъй като става въпрос за младежки сериал, където подобни филмови адаптации са често срещани; "Сексът и градът", при който филмите са просто необходимия завършек на историята; интергалактическата сага "Стар Трек"; "Досиетата X" и любимите ми приключения на младия "Индиана Джоунс", който не само не отстъпва на Харисън Форд, а и се забърква в небивали международни афери.

Но не само сериалите и кинаджиите заемат едни от други. Някои истории оживяват освен на  голям екран и под формата на анимация: разкошният комикс на белгиеца Ерже за приключенията на журналиста със златен перчем "Тентен", показвани досега само по телевизията се подвизават отскоро и изпод режисурата на Стивън Спилбърг; "Последният повелител на въздуха", който впечатлява с бойните си сцени има възможност да развие вселената си като анимация; любимият на децата "Инспектор Гаджет" също получава собствен филм; а жизнерадостния сладур "Спондж Боб Квадратните гащи" се гледа по кино залите по света макар и пак анимиран; същата картинка е и с приключенията на "Тимон и Пумба" от "Цар Лъв", които редовно навестяват малки и пораснали деца от екрана вкъщи.

Освен това, за да не оставме в света на абстракциите: филми, който разкрива природата на филмовото изкуство- китайският "Герой", "Меланхолия" на вечно провокативния Ларс фон Триер и минималистичният "Sin City"; но също и някои нестандартни телевизионни залавия като "Туйн Пийкс" на Дейвид Линч, а също и "Свръхестествено" е моментите, когато се заиграва с правилата на правенето на филми, и дори "Как срещнах майка ви", където изобилстват препратки към жанрове и културни явления. 

Сериали или как Дикенс, Дефо и Дюма изобретиха вестникарските притурки в името на избягването на данъци

Може да наричаме сериал както теленовелите, така и телевизионните филми (да не се бъркат с филмите, направени за телевизия). Най- голямата разлика между тях и основната причина, поради която двете заемат различно място в представата на зрителите, е доколко самостоятелни са отделните епизоди. При серийните филми обикновено всяка част е самостоятелна и се върти около някакво конкретно събитие или случай, а историите на отделните герои се развиват на заден план.

Какво е било преди сериалите да завладеят екрана? Вихрели се на страниците на вестниците, разбира се. Макар че редакторите им наемали цели екипи автори, които провеждали едва ли не маркетингови акции, сред "фейлетонистите" се забелязват и някои велики имена. Главите от днешните книги на Даниел Дефо ("Робинзон Крузо"),Александър Дюма ("Тримата мускетари"), Балзак, Чарлз Дикенс ("Посмъртните записки на клуба Пикуик"), Сър Артур Конан Дойл ("Шерлок Холмс") и други майстори на the novel, както се нарича романът в англоезичните страни, откъдето започва тенденцията (по чисто данъчни причини), се публикували като притурки на вестници. Френската дума фейлетон (feuilleton) се използва за обозначаване на по- критични и нелитературни опити и в България. Все пак общото между серийния роман и фейлетона е вестникът, където се появяват може би на едно от първите места във Франция-Journal des débats (Журнал на дебатите). Освен разгорешени политически дискусии там имало място и за литературни приключения. Историята свършвала в най- напрегнатата ситуация, и така за да разбере какво следва читателят бил принуден да си купи следващия брой. Първи сериозни успехи идват с пренасянето на "Фантомас", написан от  Пиер Сувестър и Марсел Ален, на екрана. И не случайно криминалният гений има за свой съперник журналист. Но така е в жестокия свят на медиите и рекламата.

От тогава все пак е минал около век и нещата стоят по- различно като се вземе предвид всепроникващото влияние на телевизията. Затова е важно да се познава разделението на сериалите, за да знаем за какво точно говорим или, в най- честия случай, критикуваме в разпалени спорове.

Опит за класификация на телевизионните сериали:

Теленовели, наричани в Азия и другаде драми. Най- отличителната им характеристика е, че действието се развива в продължение на повече епизоди. Те изискват от зрителя да проследява множеството им нишки с постоянство, което би било похвално, ако се отнасяше за друго занимание, според антифеновете. Нищо че броят на сериите не е по- голям от този на сравнително успешните американски сериали, се приемат като безкрайна и безмислена сага, което се дължи на няколко необикновено дълго продължаващи (предимно, дори почти само пак американски) теленовели. Примери: "Клонинг", "Касандра","Лицето на другата", "Дързост и красота", "Грозната Бети", корейският "Паста".

Серийни филми. Най- често са построени около някаква професия, която изисква доста общуване, което захранва разнообразни истории. Като принцип са жанрови: криминални ("От местопрестъплението", "Касъл"), докторски ("Спешно отделение", "Анатомията на Грей", "Д-р Хаус"), адвокатски ("Али Макбийл", "Адвокатите от Бостън") и т.н.

Ситуационни комедии. Отново всеки епизод е сам за себе си, но не може да бъде съвсем разбран без познаване, макар и бегло на героите ("Приятели", "Как се запознах с майка ви"). Джоуи не дели храна. Обикновено са с по- малка продължителност на епизод и за разлика от жанровите сериали рядко ни пренасят в работна атмосфера. За сцена им служат дома, кафенето или бар ("Наздраве" или "МакЛарън" според предпочитанията).

Минисериали. Най- много приличат на филми, най- вече с това, че са ограничени както в набора си от герои, така и от времевата и събитийна цялостност ("Гордост и предразсъдъци", "Сиси"). Все пак характерна особеност при тях е, че са създадени специално за телевизия, а не са продължение. Така че не всяка серия е завършено цяло. Често се занимават с исторически сюжети или са ситуирани в далечно време.

Повече за сериалите и филмите другата седмица.

Как сапунът се намесва в историята?

Въпреки че за предшественик на сериалите може да се смята по- скоро романът, публикуван на глави във вестниците; именно необходимостта да се разпалва въображението на читателите води до широката употреба на напрегнатите завършеци на сцената или така наречените cliffhangers. Но може да се поспори, че адаптираните новели водят началото си от една друга медия.

"Сапунките" се появяват през 20-те или 30-те години на двадесети век, но тук не става въпрос за телевизията, а за радиото. То било слушано главно от домакини, каквито били голяма част от населението след Голямата война. Така компаниите за препарати за почистване като например  Procter & Gamble, Colgate-Palmolive и Lever Brothers видяли възможност да рекламират без много усилия на главните си потребители.  Добра сделка.

Романтиката

Какво прави обикновенния живот смислен и вълнуващ всеки ден. Обожаваме да гледаме боеве и страхотии, но те траят само минути или дори секунди. За да задържи вниманието на разказвача му трябва нещо необикновено и вълшебно и в същото време банално. Начин да намериш мястото си в света. А какво се среща навсякъде- от Индия до райските кътчета на Карибските острови. Любовта. Момче среща момиче. Двамата се влюбват и... както се казва останалото е история.

Мелодрамата

Какво получаваме когато смесим мелодия и драма? Да, точно така. Не, момент. Мелодрамата е далеч по- стара от "сапунката". И всъщност е поставена на пиедестал не от някакви си прости хорица, а от най- елегантните и благоприлични представители на висшата класа през деветнадесети век. Било е време, когато дамите и господата са пъхвали тайно любовно писмо, разминавайки се из коридорите и великолепните салони на театрите. А какво са правили там? Култивирали са емоциите си, замислени над съдбата на несъмнено добрите и лоши герои, която била изпълнена с трудности, пожари и други драматични събития. Но краят винаги бил щастлив. Защото такъв би бил във всеки свят, където има справедливост и божествена частица. А би било грозно да мислим, че той не е такъв. Нали?

Приказка без край: няколко нишки и обещание за "To be continued"

Но най- различимата характеристика на така наречените сапунени опери, и може би в по- малка степен на другите сериали е, че те продължават. В следващия епизод, или следващия сезон. Не като случаите, по които работят полицаи, доктори или адвокати, които поради естеството си да не изискват толкова време и ангажираност. Можеш да гледаш един епизод и ако хванеш някой по- следващ не е трудно да влезеш в крак. Не и при "сапунките", където поради сложните отношения и преплитащите се нишки на историите на различните герои, се изисква повече време и внимание. Естествено тази комплексност може да достигне чудовищни размери, когато става гротескна, като например в американските сапунени сериали като "Дързост и красота". Но повечето други сериали успяват да не преминават тази граница, тъй като имат много ясна визия за това накъде отиват героите. Ако сериалът е успешен е възможно малко забавяне на развръзката, но не във вреда на главната история. Винаги има изключения, но не по тях трябва да се съди.

А и на "сапунките" дължим и известността на множество любими актьори и певци, които започват кариерата си в подобни програми: Дженифър Лопес ("Second Chances"), Джордж Клуни, Рики Мартин ("General Hospital"), Салма Хайек ("Teresa"), Натали Имбрулия и Кайли Миноуг ("Neighbours") .

В днешно време те са такова явление, че разпалват любопитството и на сериозни актьори. Заслужава да се спомене превъплъщението на Джеймс Франко в артист в "Дните на нашия живот", една от най- дълго задържалите се подобни продукции.

П.П.: Коя мелодрама е променила коренно света?

-"Чичи Томовата колиба" прави за чернокожите роби в Америка това, което безброй възмутителни престъпления и унижения не са успяли. Показава, че робите могат да мечтаят и за друга съдба.

Коя друга мелодрама несъмнено обичаме?

-"Ласи"- храброто куче, което все спасява стопанина си май трогва не само нежните сърца.

История на телевизията

Преди да говорим за това как сериалите са завладели нашето ежедневие първо искам да ви поканя, мили читатели, да научим повече за това как телевизията е стигнала до днешното си състояние. Според мен си е доста увлекателно. Погледнете развитието й като щракнете на презентацията по- долу!

Зараждането на историите

Преди да се хвърлим през глава в необятния и невероятен свят на екранните приключения, нека да погледнем назад, за да се опитаме да открием в какво се крие значимостта на тази основна човешка потребност.

Може би в днешно време хората са започнали да забравят как се разказват истории. Или просто те са се превърнали в по- всеобхватни, по- различни версии на самите себе си. Приели са форма, която ангажира повече сетива- освен слуха, и зрението и то не само за написаното (в книга или като субтитри т.е. сценарии), но и движещите се картинки.

Животните не могат да разказват истории. Те живеят единствено в настоящето. За разлика от тях, ние, хората постоянно пресъздаваме в ума си истории, за това, което се е случило или за това, което предстои. Като ловци, за единствено оръжие може да ни служи интелигентността (пр. Шерлок Холмс, Д-р Хаус). Не може да разчитаме на сила или бързина. А историите са опитът, които поколения наред са трупали. Дори нерядко те са можели да спасят живота ти.

Някои са истории, засягащи цялото човечество (митовете, Историята на Херодот), други са лични истории (съдба), а трети са истории за конкретни моменти (събития, случки).  Начало, среда и край. Достатъчно, за да те държи на ръба. Всичко, което е необходимо на Шехерезада, за да държи своя принц в плен от красотата на думите и приключенията; но не повече. Живот, изпълнен с постоянно вълнение. Не е лъжа, че колкото по- цивилизовано е човечеството, толкова повече е и стресът.

Затова все повече хора се опитват да се върнат към "сега". The present is a gift. Или се стремят към пълното откъсване от връзките с живота, който будистите наричат нирвана, един вид бягство от живота и видимата вселена. Естествено в противовес на тази тенденция съществува и стремежът към mindfulness (samma sati на санскрит, или внимателност на български). Да проявяваш внимание нарочно в дух на състрадание, любопитство и приемане на това, което се случва точно сега, с цяло сърце. Но и да бъдеш напълно осъзнат и спокоен в  сегашния момент не е лесно постижимо. Защото в ума ни постоянно се въртят всякакви ситуации, въпроси и мисли. Кой би отговорил на всички тези опасения? Историите.

Както казва книгата,  може би събрала най- много от историите на света- и причудливи, и жестоки , и трогателни, и често мъдри: "В началото бе словото". И ако търсим какъв е човек, как си представя своето място и Вселената, ролята на езика е може би много по-определяща, отколкото си го представяме. Защото той е, който обособява предметите, които иначе не биха били толкова лесно различими. Както от материалния свят, така и по отношение на духовните категории. Къде е границата? И не е ли разликата между нещата от живота и света, главно само в очите на този, който ги съзерцава.

Та ролята на историите е да ни научи на стратегии за справяне със света, независимо дали те са добри или лоши. Това се разбира по- късно. Защо иначе бихме гледали и чели пак и пак всичките истории, ако, както в повечето случаи, знаем какво ще стане накрая. Въпросът е как?

Всяка история затвърждава или ни дава нова перспектива върху някакво преживяване: лов, порастване, общуване. Какво ще се случи? Какво може да се случи и ако планът ни не успее как да се съвземем и да продължим напред?

Имало едно време

Привет!

Този новосъздаден блог e посветен на историите от телевизионния екран по една проста и ясна причина. Няма да ви занимавам с това как още от малка прекарвах последните минути пред екрана и едва не забравях да тръгна за училище или какви маневри съм измисляла, за да разбера какво ли става по- нататък, и по-по-нататък... Но току-що май го направих. Е, все пак най- вероятно сте свикнали на мъчения от този род, ако сте се впускали за по- дълго в дебрите на сериалите.

Там, където другите намират само забавление без мисъл, на мен ми се привиждат невероятни приключения и богатства. Така че реших да споделя наученото- май е най- ценното, което имам. И дано нечие мнение за сериалите и разказите, до които всеки ден се докосваме през малкия екран, поне за малко се разклати или промени. Също се надявам, че така можете да видите или да накарате някой близък да се отнася различно към любимите ви екранни часове! Може да не звучи важно, но е.
Току-виж решите да споделите и своята история както е тръгнало. А и това е май единствената ми експертна област засега.

Много бих се радвала, ако нещо тук ви озадачи или заинтригува, мили ми читатели, да отделите време и да ми пратите писъмце, било то и от един ред. Кой знае какво може да стане. Всяка история започва различно...

Следва продължение