Сблъсък: Сериали с/у Филми

Филмите ангажират цялото ти внимание. Ако не е така какво би станало със стотината човека, които стоят безмълвно за поне 2 часа в тъмния киносалон. Естествено американските movies правят изключение, защото често целта им е да са фон и прикритие за новоформирана двойка или просто за убиване на времето. Целувки, похапване на пуканки, такива неща.

Сериалите, от друга страна, са специално създадени, за да бъдат гледани от тийнейджъри, домакини, безработни и баби. Или такава е идеята. Действието не трябва да се развива прекалено бързо, за да може всеки да ги проследява- дори и да пропуснеш няколко епизода... или да трябва да изгладиш коша с пране.

Сериалите не са считани за изкуство, защото не са синтез, прекалено близо са до реалността. Можем да ги поставим на едно с книгите с рецепти или албумчетата със стикери. Или поне такова е отношението засега. Докато филмите са чиста изкуственост. Всеки детайл в тях е измислен и не е случаен. Това се дължи и на целта им, която е да учудват, да ни накарат да се замислим над друга гледна точка върху света. Сериали от друга страна се стрмеят да забавляват, да показват начини на съществуване в света, какъвто го познаваме.

Обикновено не си падам по епични , а предпочитам по- човешки, по- близки истории. Но разбирам какво привлича почитателите им- майсторство е да събереш в няколкостотин страници или минути същността на чувствителността, определяща цял една свят. Не случайно това е и седмото изкуство.

За да се разбере какво отличава двете, интересно би било да се помисли над тези филми, които се превръщат в сериали или обратното:

"Терминатор" и "Хрониките на Сара Конър"; "Ангелите на Чарли", който първоначално върви с Фара Фосет по телевизията; невероятният и без думи "Мистър Бийн"; филмът за "Сабрина", чаровната вещица, която живее с двете си откачени лели, но може би тук е закономерно тъй като става въпрос за младежки сериал, където подобни филмови адаптации са често срещани; "Сексът и градът", при който филмите са просто необходимия завършек на историята; интергалактическата сага "Стар Трек"; "Досиетата X" и любимите ми приключения на младия "Индиана Джоунс", който не само не отстъпва на Харисън Форд, а и се забърква в небивали международни афери.

Но не само сериалите и кинаджиите заемат едни от други. Някои истории оживяват освен на  голям екран и под формата на анимация: разкошният комикс на белгиеца Ерже за приключенията на журналиста със златен перчем "Тентен", показвани досега само по телевизията се подвизават отскоро и изпод режисурата на Стивън Спилбърг; "Последният повелител на въздуха", който впечатлява с бойните си сцени има възможност да развие вселената си като анимация; любимият на децата "Инспектор Гаджет" също получава собствен филм; а жизнерадостния сладур "Спондж Боб Квадратните гащи" се гледа по кино залите по света макар и пак анимиран; същата картинка е и с приключенията на "Тимон и Пумба" от "Цар Лъв", които редовно навестяват малки и пораснали деца от екрана вкъщи.

Освен това, за да не оставме в света на абстракциите: филми, който разкрива природата на филмовото изкуство- китайският "Герой", "Меланхолия" на вечно провокативния Ларс фон Триер и минималистичният "Sin City"; но също и някои нестандартни телевизионни залавия като "Туйн Пийкс" на Дейвид Линч, а също и "Свръхестествено" е моментите, когато се заиграва с правилата на правенето на филми, и дори "Как срещнах майка ви", където изобилстват препратки към жанрове и културни явления.