Телевизията е различна от другите медии, защото не изисква грамотност.
Това е един от принципите на теорията за култивиране на професора по комуникация Джордж Гербнер, която изследва дълготрайните последици от телевизията. Според нея, колкото повече гледаме, толкова повече вярваме, че видяното на малкия екран отговаря на действителността.
В едно изследване от психоложката Анет Ларо, става ясно, че децата на професионалистите имат по- голям речник (30 милиона) в сравнение с децата от бедни семейства (20 милиона). И с времето разликата расте с около 8 милиона думи на година.
Възможно ли е резултатът на последните да е бил по- малък, ако не е била телевизията?
Или тя не замества живото общуване?
Все още не е установено.
Освен на размера на речника, гледнето на телевизия, което е свързано с по- малко внимание и заети и зле платени родители тоест с класата, се отразява и на интерактивността. Децата от средната класа поставят под въпрос заповеди, преговарят и говорят с възрастните като с равни, а бедните са по- пасивни и се подчиняват.
Телевизията води до приемането на стандартен акцент или диалект. Това може и да води до обедняване на езика, защото някои думи започват да се приемат за просташки или недодялани, но пък води до по- силно национално съзнание.
А деца от цял свят проговарят чужд език, най- вече английски, само с гледане. Дори и да нямат голям речник, те придобиват ухо за звуците, които са различни или не съществуват в родния им език.
