Сблъсък: Кино с/у телевизия

Телевизията пренася външния свят при теб. Вкъщи. Сякаш си имаш гости. Затова и чувстваме героите от сериалите или реалити телевизията като познати, дори близки хора. А и като тях, познатите ни не винаги са симпатични и интелигентни.

Кинофилмите изтръгват теб от света и те пренасят в своя. На открито, в киносалона и дори когато не излизаш от дома си, екранът става прозорец към един друг свят. Затова когато излизаме от прожекция ни се струва че виждаме всичко като че ли за първи път.

Разликата е качествена.

Кое е по- достойно за вниманието ни?

Не знам.

Напишете ми своето мнение отдолу!

Сериали по света: Колумбийски сериали

По мое мнение, колумбийските теленовели се доближават най- много до българската нагласа и поглед към света. Личи си и от темите: жестокост и престъпност, които носят чувството за неправда и като цяло мъчен и труден живот. Но в същото време естествено са и различни: тропическите джунгли, отмъщение. Модерни проблеми като важността на външния вид за успеха ("Грозната Бети"), възрастта ("Виктория") и не на последно място борбата с наркотиците (пожъналия голям успех в страната "Картелът", със синеокия Маноло Кардона, който неслучайно има и продължение; по- романтичният "Вдовица на мафията"). Заради последната тема за трафика на дрога по- големите телевизии в страната- RCN и Caracol, получават доста критика от зрителите.

Но героите на колумбийските теленовели са без илюзии- не крият, че са кариеристи или използвачи ("Силикон за рая"). Също характерно за тях е, че се опитват да изравнят и отвърнат на болката, която им е причинена- те са отмъстители ("Чиста кръв" с Марсела Мар и Рафаел Новоа, маскираният защитник на бедните и слабите "Зоро", литературната класика "Доня Барбара").

Ако говорим за класики, такива са "Кафе с аромат на жена", който разказва за трудната любов между берачката на кафе Гавиота и наследника на плантацията Себастиан (Гай Екер). Тук е и една от първите роли на Дана Гарсия. Друг по- стар колумбийски сериал е "В чуждо тяло", чийто римейк излизе наскоро под името "Втори шанс" с Лорена Рохас и Марио Симаро в главните роли.

По- лежерни и романтични сериали има естествено. Такива са например "Жената в огледалото" с Паола Рей и Гато, тропическия "Белег на желанието" със Стефани Кайо, "Имението" с Наталия Страйнгард и страхотния Кристиан Мейер, оригиналният "Вдовицата в бяло" с Освалдо Риос и донякъде "Предателство" с Марио Симаро и Дана Гарсия, чиито снимачна площадка и костюми са направо великолепни.

А най- новото, което може да гледаме е "Първа дама", където Кристиян Майер се превъплъщава в ролята на президент; и "Секретарят", който също се разиграва на по- обществена сцена, но тук става въпрос за офисна политика. 

Освен това колумбийските сериали са едни от най- успешните сред латиноамериканските. Вече се готви втори сезон на "Мъжете предпочитат грубиянки" по бестселъра на Исабела Санто Доминго, който следи любовните неудачи и приключения на красивата и амбициозна Кристина Овиедо (Валери Домингес) и изпълнената й с недоразумения връзка с Алехандро (Хуан Пабло Раба). Друг такъв успешен сериал е "Съдбовни решения" с най- известните актьори от латино света, където всеки епизод е нова и различна история.

Така че какъвто и да е вкусът ви за драми, колумбийските сериали има какво да предложат.

Вижте още:
Латино теленовели
Нови латино сериали по света

Сериали по света: Мексикански теленовели

Мексиканската теленовела има традиции, които стигат повече от 50 години назад във времето. По този повод е създаден и сериала "Любов без грим" (Amor sin maquillaje, 2007) с Марлене Фавела. Продуцент е огромната по мащаби и традиции компания Телевиса, която едва от двадесетина години си има конкурент в лицето на TV Azteca. И наистина хиляди млади мексиканци си мечтаят да работят там било като актьори със световна слава, сценаристи или дори обикновени гримьори.

Мексиканските сериали не са за всеки, тъй като клонят към мелодраматична любов. Съответно героите са млади и безразсъдни, а злодейте- нека само да кажем, че жестокостта и студенината, с която извършват някои от злите си дела може да ти смрази кръвта. Неслучайно те оглавяват класациите навсякъде.

Може би малко по- гледаеми за тези, несвикнали с подобни контрасти са типичните исторически теленовели, които ни връщат във времето на смели пирати, кринолини и наистина силна любов. Такива са "Непокорно сърце" с Арсели Арамбула, невероятна в ролята на близначки, още "Изпепеляваща страст" и "Истинска любов", където Фернандо Колунга се бори за любовта си сред бури, заговори и разминавания.

Но класически примери си остават "Богатите също плачат", красивата продавачка на цветя "Росалинда" и "Есмералда" за тежката съдбата на красивото, но незрящо подменена дете. А в последно време и "Огън в кръвта", адаптация на  историята на тримата братя Рейес и сестрите, които са собственички на къщата, където работят.

По- скорошни мексикански сериали са "Буря в рая" за смелата островитянка Аймар и младия адвокат Николас (Ерик Елиас), трогателната история на малкия Бобчо в "Къде си, татко?", грешно насоченото отмъщение, което разкрива "Двете лица на Ана", и перипетиите и болките по пътя на любовта с всеобщата любимка Жаклин Бракамонтес и Гай Екер в "Ранени души". 


Теленовели, които още не са стигнали до нас са горещата "Бездна от любов" с Анжелик Бойе и Давид Сепеда, "Семейство с късмет", "Два дома" с Карлос Понсе и Анаи, "Убежище за любовта" с Габриел Сото и римейка "За нея съм Ева" с Лусеро.

Вижте още:
Латино теленовели

Нови латино сериали по света

Сблъсък: Сериали с/у Реалити ТВ

За разлика от формите на изкуството (филми, сериали, книги), риалити телевизията води до незавършен край. Измислените герои не живеят извън творбата. Те престават да същестуват след последното изречение на романа или след финалните надписи на филма или последния епизод от поредицата. А героите на телевизионните предавания продължават да се развиват и извън екрана. За известно време може да следим историята им по страниците на списанията, но все пак съдбата им е неизвестна за нас. Воайорство или обясним интерес към теми, които са обикновено скришни или табу? Неслучайно реалити телевизията предизвиква толкова въпроси и полемика. Тя също е идеалното поле за антропологични изследвания и редица социолози, философи и други хуманисти са силно заинтересувани. В основата им са клюките, които някои учени смятат, че са в основата и на цивилизацията, защото спомагат за развитието на езика и комуникацията. Преди да са направени скъпоструващите суперпродукции, всичко започва най- вероятно през петдесетте години със "Скрита камера" или както е по- известно "Punk'd" с Аштън Къчър, където единствената разлика е може би, че жертва на шегите са звезди.


Ето и представителна извадка на някои от реалити шоутата, излъчвани през последните години.
Състезания с таланти: пеене ("Star academy", "Music idol"), актьорско майсторство ("Кастинг"), танцувални ("Dancing with the stars", "So you think you can dance"), кулинария ("Hell's kitchen"), мода ("America's Next Top Model" с Тайра Банкс); или знания ("Стани богат" "Да ти паднат 100 хиляди").
Шоу с преобразяване ("Пич, оправи ми колата!" с рапъра Xzibit, "Extreme Makeover") или със срещи- от милионери, през разни хора ("Островът на изкушението") до "Фермер търси жена".
И най- близо до документалистиката, която изместват, са предаванията в неформална обстановка ("Такъв е животът", "Супер бавачките", "Семейство Озбърн" с Ози, някогашният вокалист на Black Sabbath) или по света ("Сървайвър", "Шеметна надпревара").
Но най- известно си остава "Big brother", като така вдъхновява и страхотния филм с Джим Кери "Шоуто на Труман" за детето, което живее от раждането си пред камерите. Както винаги в дъното лежи книга- "1984" на Джордж Оруел. А последната мода са "Игрите на глада", разказващи за дистопичен свят, вдъхновен от комбинацията между войни и реалити шоута по телевизията, или по- скоро ги дължим на римляните с дълго задържалата се мисъл, че на народа му трябва само хляб и зрелища.

Риалити телевизията се стреми да създаде впечатление за автентичност, но всъщност се набляга на ролите- двойката, близнаците и т.н., защото обикновено човек живее със себеподобни (семейство, състуденти, колеги), а ранообразието в Биг брадър е засилено нарочно. Така несигурността и различните черти на поведение изпъкват. А и друг похват да засили напрежението са мисиите, най- близкото до сценарий, което могат да си позволят. Психолозите пък вече са подготвили терена. Подвеждащият монтаж също играе своята роля. Изопачените представи както и културата, които създават тези шоута, донякъде обяснява и съвременното явление на хора, известни с това, че са известни- като Парис Хилтън и Ким Кардашиян. По този повод споделям една от любимите си истории, разказана от Ханк Грийн от vlogbrothers за миньончето Снуки.

Сблъсък: Сериали с/у Реалността

Сценаристите не могат да седнат и да гледат цял ден телевизия. Те са заети с измислянето на нов герой, ново приключение и т.н. А както знаем те не са фенове на сапунените опери. Не е достойно някакси. Основанията им са следните: за изграждането им е нужно по- широкообхватен поглед към света, разнообразието на стилове на живот и интереси. Но и по телевизията има такова разнообразие, сега повече от всякога. Разбира се, за да уловиш нюансите трябва да имаш солидна култура. Вярно, че трябва и малко по- задълбочено четене и любопитство. И точно това е разликата между богатите, благородни и образовани и останалите. Едни и същи думи или образи извикват различни интерпретации. Пример 1: "Рафаел" за някои е само герой от костенурките нинджа, за други е някакъв старовремски художник, но за трети е италианският ренесансов художник и скулптор, който успява с изчистени линии и форми да предаде величието на своето време. Пример 2: за управителя на "хедж фонд" се знае, че печели много, но в какво точно се състои работата му- не управлява ли парите на институции, държащи парите за пенсиите на милиони и с огромно вличние на финансовите пазари.

Понякога не казваме точно каквото сме намислили, дори и разликата да е една дума. Но дори в толкова се състои пътят от елегантността до посредствеността. Но си казваме: "Никой не говори така, само героите от филмите". Макар че това е може би вярно, точно те са тези, които живеят интересен живот, които са смели и преследват неотменно следващата стъпка, която ги води до обекта на тяхната страст. Така че може би ако вземаме пример от тях и нашият живот ще се приближи до вълнението и очарованието, което сега ни липсва.

Може да посещаваш най- престижните университети или събития, но ако въображението и съзнанието ти не работи, няма как да извлечеш някаква полза. Но може и да си седиш в някой ъгъл тихо и кротко и чудеста на вселената да те изпълват. На образованите и любознателни хора никога не им е скучно. Ето поне една причина, за да култивираме ума си!

А не да се залисваме с риалити телевизия, която ни кара да не се чувстваме толкова зле, защото "Виж колко са глупави хората". И всъщност реалити шоутата всъщност се съревновават с новините: цирк и затъпяване. Наистина е вярно, че реалността (или истината) е по- странна от фантазията, както би се съгласил лорд Байрон.

Сериали или как Дикенс, Дефо и Дюма изобретиха вестникарските притурки в името на избягването на данъци

Може да наричаме сериал както теленовелите, така и телевизионните филми (да не се бъркат с филмите, направени за телевизия). Най- голямата разлика между тях и основната причина, поради която двете заемат различно място в представата на зрителите, е доколко самостоятелни са отделните епизоди. При серийните филми обикновено всяка част е самостоятелна и се върти около някакво конкретно събитие или случай, а историите на отделните герои се развиват на заден план.

Какво е било преди сериалите да завладеят екрана? Вихрели се на страниците на вестниците, разбира се. Макар че редакторите им наемали цели екипи автори, които провеждали едва ли не маркетингови акции, сред "фейлетонистите" се забелязват и някои велики имена. Главите от днешните книги на Даниел Дефо ("Робинзон Крузо"),Александър Дюма ("Тримата мускетари"), Балзак, Чарлз Дикенс ("Посмъртните записки на клуба Пикуик"), Сър Артур Конан Дойл ("Шерлок Холмс") и други майстори на the novel, както се нарича романът в англоезичните страни, откъдето започва тенденцията (по чисто данъчни причини), се публикували като притурки на вестници. Френската дума фейлетон (feuilleton) се използва за обозначаване на по- критични и нелитературни опити и в България. Все пак общото между серийния роман и фейлетона е вестникът, където се появяват може би на едно от първите места във Франция-Journal des débats (Журнал на дебатите). Освен разгорешени политически дискусии там имало място и за литературни приключения. Историята свършвала в най- напрегнатата ситуация, и така за да разбере какво следва читателят бил принуден да си купи следващия брой. Първи сериозни успехи идват с пренасянето на "Фантомас", написан от  Пиер Сувестър и Марсел Ален, на екрана. И не случайно криминалният гений има за свой съперник журналист. Но така е в жестокия свят на медиите и рекламата.

От тогава все пак е минал около век и нещата стоят по- различно като се вземе предвид всепроникващото влияние на телевизията. Затова е важно да се познава разделението на сериалите, за да знаем за какво точно говорим или, в най- честия случай, критикуваме в разпалени спорове.

Опит за класификация на телевизионните сериали:

Теленовели, наричани в Азия и другаде драми. Най- отличителната им характеристика е, че действието се развива в продължение на повече епизоди. Те изискват от зрителя да проследява множеството им нишки с постоянство, което би било похвално, ако се отнасяше за друго занимание, според антифеновете. Нищо че броят на сериите не е по- голям от този на сравнително успешните американски сериали, се приемат като безкрайна и безмислена сага, което се дължи на няколко необикновено дълго продължаващи (предимно, дори почти само пак американски) теленовели. Примери: "Клонинг", "Касандра","Лицето на другата", "Дързост и красота", "Грозната Бети", корейският "Паста".

Серийни филми. Най- често са построени около някаква професия, която изисква доста общуване, което захранва разнообразни истории. Като принцип са жанрови: криминални ("От местопрестъплението", "Касъл"), докторски ("Спешно отделение", "Анатомията на Грей", "Д-р Хаус"), адвокатски ("Али Макбийл", "Адвокатите от Бостън") и т.н.

Ситуационни комедии. Отново всеки епизод е сам за себе си, но не може да бъде съвсем разбран без познаване, макар и бегло на героите ("Приятели", "Как се запознах с майка ви"). Джоуи не дели храна. Обикновено са с по- малка продължителност на епизод и за разлика от жанровите сериали рядко ни пренасят в работна атмосфера. За сцена им служат дома, кафенето или бар ("Наздраве" или "МакЛарън" според предпочитанията).

Минисериали. Най- много приличат на филми, най- вече с това, че са ограничени както в набора си от герои, така и от времевата и събитийна цялостност ("Гордост и предразсъдъци", "Сиси"). Все пак характерна особеност при тях е, че са създадени специално за телевизия, а не са продължение. Така че не всяка серия е завършено цяло. Често се занимават с исторически сюжети или са ситуирани в далечно време.

Повече за сериалите и филмите другата седмица.

Зараждането на историите

Преди да се хвърлим през глава в необятния и невероятен свят на екранните приключения, нека да погледнем назад, за да се опитаме да открием в какво се крие значимостта на тази основна човешка потребност.

Може би в днешно време хората са започнали да забравят как се разказват истории. Или просто те са се превърнали в по- всеобхватни, по- различни версии на самите себе си. Приели са форма, която ангажира повече сетива- освен слуха, и зрението и то не само за написаното (в книга или като субтитри т.е. сценарии), но и движещите се картинки.

Животните не могат да разказват истории. Те живеят единствено в настоящето. За разлика от тях, ние, хората постоянно пресъздаваме в ума си истории, за това, което се е случило или за това, което предстои. Като ловци, за единствено оръжие може да ни служи интелигентността (пр. Шерлок Холмс, Д-р Хаус). Не може да разчитаме на сила или бързина. А историите са опитът, които поколения наред са трупали. Дори нерядко те са можели да спасят живота ти.

Някои са истории, засягащи цялото човечество (митовете, Историята на Херодот), други са лични истории (съдба), а трети са истории за конкретни моменти (събития, случки).  Начало, среда и край. Достатъчно, за да те държи на ръба. Всичко, което е необходимо на Шехерезада, за да държи своя принц в плен от красотата на думите и приключенията; но не повече. Живот, изпълнен с постоянно вълнение. Не е лъжа, че колкото по- цивилизовано е човечеството, толкова повече е и стресът.

Затова все повече хора се опитват да се върнат към "сега". The present is a gift. Или се стремят към пълното откъсване от връзките с живота, който будистите наричат нирвана, един вид бягство от живота и видимата вселена. Естествено в противовес на тази тенденция съществува и стремежът към mindfulness (samma sati на санскрит, или внимателност на български). Да проявяваш внимание нарочно в дух на състрадание, любопитство и приемане на това, което се случва точно сега, с цяло сърце. Но и да бъдеш напълно осъзнат и спокоен в  сегашния момент не е лесно постижимо. Защото в ума ни постоянно се въртят всякакви ситуации, въпроси и мисли. Кой би отговорил на всички тези опасения? Историите.

Както казва книгата,  може би събрала най- много от историите на света- и причудливи, и жестоки , и трогателни, и често мъдри: "В началото бе словото". И ако търсим какъв е човек, как си представя своето място и Вселената, ролята на езика е може би много по-определяща, отколкото си го представяме. Защото той е, който обособява предметите, които иначе не биха били толкова лесно различими. Както от материалния свят, така и по отношение на духовните категории. Къде е границата? И не е ли разликата между нещата от живота и света, главно само в очите на този, който ги съзерцава.

Та ролята на историите е да ни научи на стратегии за справяне със света, независимо дали те са добри или лоши. Това се разбира по- късно. Защо иначе бихме гледали и чели пак и пак всичките истории, ако, както в повечето случаи, знаем какво ще стане накрая. Въпросът е как?

Всяка история затвърждава или ни дава нова перспектива върху някакво преживяване: лов, порастване, общуване. Какво ще се случи? Какво може да се случи и ако планът ни не успее как да се съвземем и да продължим напред?

Имало едно време

Привет!

Този новосъздаден блог e посветен на историите от телевизионния екран по една проста и ясна причина. Няма да ви занимавам с това как още от малка прекарвах последните минути пред екрана и едва не забравях да тръгна за училище или какви маневри съм измисляла, за да разбера какво ли става по- нататък, и по-по-нататък... Но току-що май го направих. Е, все пак най- вероятно сте свикнали на мъчения от този род, ако сте се впускали за по- дълго в дебрите на сериалите.

Там, където другите намират само забавление без мисъл, на мен ми се привиждат невероятни приключения и богатства. Така че реших да споделя наученото- май е най- ценното, което имам. И дано нечие мнение за сериалите и разказите, до които всеки ден се докосваме през малкия екран, поне за малко се разклати или промени. Също се надявам, че така можете да видите или да накарате някой близък да се отнася различно към любимите ви екранни часове! Може да не звучи важно, но е.
Току-виж решите да споделите и своята история както е тръгнало. А и това е май единствената ми експертна област засега.

Много бих се радвала, ако нещо тук ви озадачи или заинтригува, мили ми читатели, да отделите време и да ми пратите писъмце, било то и от един ред. Кой знае какво може да стане. Всяка история започва различно...

Следва продължение