Сблъсък: Сериали с/у Реалити ТВ

За разлика от формите на изкуството (филми, сериали, книги), риалити телевизията води до незавършен край. Измислените герои не живеят извън творбата. Те престават да същестуват след последното изречение на романа или след финалните надписи на филма или последния епизод от поредицата. А героите на телевизионните предавания продължават да се развиват и извън екрана. За известно време може да следим историята им по страниците на списанията, но все пак съдбата им е неизвестна за нас. Воайорство или обясним интерес към теми, които са обикновено скришни или табу? Неслучайно реалити телевизията предизвиква толкова въпроси и полемика. Тя също е идеалното поле за антропологични изследвания и редица социолози, философи и други хуманисти са силно заинтересувани. В основата им са клюките, които някои учени смятат, че са в основата и на цивилизацията, защото спомагат за развитието на езика и комуникацията. Преди да са направени скъпоструващите суперпродукции, всичко започва най- вероятно през петдесетте години със "Скрита камера" или както е по- известно "Punk'd" с Аштън Къчър, където единствената разлика е може би, че жертва на шегите са звезди.


Ето и представителна извадка на някои от реалити шоутата, излъчвани през последните години.
Състезания с таланти: пеене ("Star academy", "Music idol"), актьорско майсторство ("Кастинг"), танцувални ("Dancing with the stars", "So you think you can dance"), кулинария ("Hell's kitchen"), мода ("America's Next Top Model" с Тайра Банкс); или знания ("Стани богат" "Да ти паднат 100 хиляди").
Шоу с преобразяване ("Пич, оправи ми колата!" с рапъра Xzibit, "Extreme Makeover") или със срещи- от милионери, през разни хора ("Островът на изкушението") до "Фермер търси жена".
И най- близо до документалистиката, която изместват, са предаванията в неформална обстановка ("Такъв е животът", "Супер бавачките", "Семейство Озбърн" с Ози, някогашният вокалист на Black Sabbath) или по света ("Сървайвър", "Шеметна надпревара").
Но най- известно си остава "Big brother", като така вдъхновява и страхотния филм с Джим Кери "Шоуто на Труман" за детето, което живее от раждането си пред камерите. Както винаги в дъното лежи книга- "1984" на Джордж Оруел. А последната мода са "Игрите на глада", разказващи за дистопичен свят, вдъхновен от комбинацията между войни и реалити шоута по телевизията, или по- скоро ги дължим на римляните с дълго задържалата се мисъл, че на народа му трябва само хляб и зрелища.

Риалити телевизията се стреми да създаде впечатление за автентичност, но всъщност се набляга на ролите- двойката, близнаците и т.н., защото обикновено човек живее със себеподобни (семейство, състуденти, колеги), а ранообразието в Биг брадър е засилено нарочно. Така несигурността и различните черти на поведение изпъкват. А и друг похват да засили напрежението са мисиите, най- близкото до сценарий, което могат да си позволят. Психолозите пък вече са подготвили терена. Подвеждащият монтаж също играе своята роля. Изопачените представи както и културата, които създават тези шоута, донякъде обяснява и съвременното явление на хора, известни с това, че са известни- като Парис Хилтън и Ким Кардашиян. По този повод споделям една от любимите си истории, разказана от Ханк Грийн от vlogbrothers за миньончето Снуки.