Как сапунът се намесва в историята?

Въпреки че за предшественик на сериалите може да се смята по- скоро романът, публикуван на глави във вестниците; именно необходимостта да се разпалва въображението на читателите води до широката употреба на напрегнатите завършеци на сцената или така наречените cliffhangers. Но може да се поспори, че адаптираните новели водят началото си от една друга медия.

"Сапунките" се появяват през 20-те или 30-те години на двадесети век, но тук не става въпрос за телевизията, а за радиото. То било слушано главно от домакини, каквито били голяма част от населението след Голямата война. Така компаниите за препарати за почистване като например  Procter & Gamble, Colgate-Palmolive и Lever Brothers видяли възможност да рекламират без много усилия на главните си потребители.  Добра сделка.

Романтиката

Какво прави обикновенния живот смислен и вълнуващ всеки ден. Обожаваме да гледаме боеве и страхотии, но те траят само минути или дори секунди. За да задържи вниманието на разказвача му трябва нещо необикновено и вълшебно и в същото време банално. Начин да намериш мястото си в света. А какво се среща навсякъде- от Индия до райските кътчета на Карибските острови. Любовта. Момче среща момиче. Двамата се влюбват и... както се казва останалото е история.

Мелодрамата

Какво получаваме когато смесим мелодия и драма? Да, точно така. Не, момент. Мелодрамата е далеч по- стара от "сапунката". И всъщност е поставена на пиедестал не от някакви си прости хорица, а от най- елегантните и благоприлични представители на висшата класа през деветнадесети век. Било е време, когато дамите и господата са пъхвали тайно любовно писмо, разминавайки се из коридорите и великолепните салони на театрите. А какво са правили там? Култивирали са емоциите си, замислени над съдбата на несъмнено добрите и лоши герои, която била изпълнена с трудности, пожари и други драматични събития. Но краят винаги бил щастлив. Защото такъв би бил във всеки свят, където има справедливост и божествена частица. А би било грозно да мислим, че той не е такъв. Нали?

Приказка без край: няколко нишки и обещание за "To be continued"

Но най- различимата характеристика на така наречените сапунени опери, и може би в по- малка степен на другите сериали е, че те продължават. В следващия епизод, или следващия сезон. Не като случаите, по които работят полицаи, доктори или адвокати, които поради естеството си да не изискват толкова време и ангажираност. Можеш да гледаш един епизод и ако хванеш някой по- следващ не е трудно да влезеш в крак. Не и при "сапунките", където поради сложните отношения и преплитащите се нишки на историите на различните герои, се изисква повече време и внимание. Естествено тази комплексност може да достигне чудовищни размери, когато става гротескна, като например в американските сапунени сериали като "Дързост и красота". Но повечето други сериали успяват да не преминават тази граница, тъй като имат много ясна визия за това накъде отиват героите. Ако сериалът е успешен е възможно малко забавяне на развръзката, но не във вреда на главната история. Винаги има изключения, но не по тях трябва да се съди.

А и на "сапунките" дължим и известността на множество любими актьори и певци, които започват кариерата си в подобни програми: Дженифър Лопес ("Second Chances"), Джордж Клуни, Рики Мартин ("General Hospital"), Салма Хайек ("Teresa"), Натали Имбрулия и Кайли Миноуг ("Neighbours") .

В днешно време те са такова явление, че разпалват любопитството и на сериозни актьори. Заслужава да се спомене превъплъщението на Джеймс Франко в артист в "Дните на нашия живот", една от най- дълго задържалите се подобни продукции.

П.П.: Коя мелодрама е променила коренно света?

-"Чичи Томовата колиба" прави за чернокожите роби в Америка това, което безброй възмутителни престъпления и унижения не са успяли. Показава, че робите могат да мечтаят и за друга съдба.

Коя друга мелодрама несъмнено обичаме?

-"Ласи"- храброто куче, което все спасява стопанина си май трогва не само нежните сърца.

История на телевизията

Преди да говорим за това как сериалите са завладели нашето ежедневие първо искам да ви поканя, мили читатели, да научим повече за това как телевизията е стигнала до днешното си състояние. Според мен си е доста увлекателно. Погледнете развитието й като щракнете на презентацията по- долу!

Зараждането на историите

Преди да се хвърлим през глава в необятния и невероятен свят на екранните приключения, нека да погледнем назад, за да се опитаме да открием в какво се крие значимостта на тази основна човешка потребност.

Може би в днешно време хората са започнали да забравят как се разказват истории. Или просто те са се превърнали в по- всеобхватни, по- различни версии на самите себе си. Приели са форма, която ангажира повече сетива- освен слуха, и зрението и то не само за написаното (в книга или като субтитри т.е. сценарии), но и движещите се картинки.

Животните не могат да разказват истории. Те живеят единствено в настоящето. За разлика от тях, ние, хората постоянно пресъздаваме в ума си истории, за това, което се е случило или за това, което предстои. Като ловци, за единствено оръжие може да ни служи интелигентността (пр. Шерлок Холмс, Д-р Хаус). Не може да разчитаме на сила или бързина. А историите са опитът, които поколения наред са трупали. Дори нерядко те са можели да спасят живота ти.

Някои са истории, засягащи цялото човечество (митовете, Историята на Херодот), други са лични истории (съдба), а трети са истории за конкретни моменти (събития, случки).  Начало, среда и край. Достатъчно, за да те държи на ръба. Всичко, което е необходимо на Шехерезада, за да държи своя принц в плен от красотата на думите и приключенията; но не повече. Живот, изпълнен с постоянно вълнение. Не е лъжа, че колкото по- цивилизовано е човечеството, толкова повече е и стресът.

Затова все повече хора се опитват да се върнат към "сега". The present is a gift. Или се стремят към пълното откъсване от връзките с живота, който будистите наричат нирвана, един вид бягство от живота и видимата вселена. Естествено в противовес на тази тенденция съществува и стремежът към mindfulness (samma sati на санскрит, или внимателност на български). Да проявяваш внимание нарочно в дух на състрадание, любопитство и приемане на това, което се случва точно сега, с цяло сърце. Но и да бъдеш напълно осъзнат и спокоен в  сегашния момент не е лесно постижимо. Защото в ума ни постоянно се въртят всякакви ситуации, въпроси и мисли. Кой би отговорил на всички тези опасения? Историите.

Както казва книгата,  може би събрала най- много от историите на света- и причудливи, и жестоки , и трогателни, и често мъдри: "В началото бе словото". И ако търсим какъв е човек, как си представя своето място и Вселената, ролята на езика е може би много по-определяща, отколкото си го представяме. Защото той е, който обособява предметите, които иначе не биха били толкова лесно различими. Както от материалния свят, така и по отношение на духовните категории. Къде е границата? И не е ли разликата между нещата от живота и света, главно само в очите на този, който ги съзерцава.

Та ролята на историите е да ни научи на стратегии за справяне със света, независимо дали те са добри или лоши. Това се разбира по- късно. Защо иначе бихме гледали и чели пак и пак всичките истории, ако, както в повечето случаи, знаем какво ще стане накрая. Въпросът е как?

Всяка история затвърждава или ни дава нова перспектива върху някакво преживяване: лов, порастване, общуване. Какво ще се случи? Какво може да се случи и ако планът ни не успее как да се съвземем и да продължим напред?

Имало едно време

Привет!

Този новосъздаден блог e посветен на историите от телевизионния екран по една проста и ясна причина. Няма да ви занимавам с това как още от малка прекарвах последните минути пред екрана и едва не забравях да тръгна за училище или какви маневри съм измисляла, за да разбера какво ли става по- нататък, и по-по-нататък... Но току-що май го направих. Е, все пак най- вероятно сте свикнали на мъчения от този род, ако сте се впускали за по- дълго в дебрите на сериалите.

Там, където другите намират само забавление без мисъл, на мен ми се привиждат невероятни приключения и богатства. Така че реших да споделя наученото- май е най- ценното, което имам. И дано нечие мнение за сериалите и разказите, до които всеки ден се докосваме през малкия екран, поне за малко се разклати или промени. Също се надявам, че така можете да видите или да накарате някой близък да се отнася различно към любимите ви екранни часове! Може да не звучи важно, но е.
Току-виж решите да споделите и своята история както е тръгнало. А и това е май единствената ми експертна област засега.

Много бих се радвала, ако нещо тук ви озадачи или заинтригува, мили ми читатели, да отделите време и да ми пратите писъмце, било то и от един ред. Кой знае какво може да стане. Всяка история започва различно...

Следва продължение