Сериали по света: Мексикански теленовели

Мексиканската теленовела има традиции, които стигат повече от 50 години назад във времето. По този повод е създаден и сериала "Любов без грим" (Amor sin maquillaje, 2007) с Марлене Фавела. Продуцент е огромната по мащаби и традиции компания Телевиса, която едва от двадесетина години си има конкурент в лицето на TV Azteca. И наистина хиляди млади мексиканци си мечтаят да работят там било като актьори със световна слава, сценаристи или дори обикновени гримьори.

Мексиканските сериали не са за всеки, тъй като клонят към мелодраматична любов. Съответно героите са млади и безразсъдни, а злодейте- нека само да кажем, че жестокостта и студенината, с която извършват някои от злите си дела може да ти смрази кръвта. Неслучайно те оглавяват класациите навсякъде.

Може би малко по- гледаеми за тези, несвикнали с подобни контрасти са типичните исторически теленовели, които ни връщат във времето на смели пирати, кринолини и наистина силна любов. Такива са "Непокорно сърце" с Арсели Арамбула, невероятна в ролята на близначки, още "Изпепеляваща страст" и "Истинска любов", където Фернандо Колунга се бори за любовта си сред бури, заговори и разминавания.

Но класически примери си остават "Богатите също плачат", красивата продавачка на цветя "Росалинда" и "Есмералда" за тежката съдбата на красивото, но незрящо подменена дете. А в последно време и "Огън в кръвта", адаптация на  историята на тримата братя Рейес и сестрите, които са собственички на къщата, където работят.

По- скорошни мексикански сериали са "Буря в рая" за смелата островитянка Аймар и младия адвокат Николас (Ерик Елиас), трогателната история на малкия Бобчо в "Къде си, татко?", грешно насоченото отмъщение, което разкрива "Двете лица на Ана", и перипетиите и болките по пътя на любовта с всеобщата любимка Жаклин Бракамонтес и Гай Екер в "Ранени души". 


Теленовели, които още не са стигнали до нас са горещата "Бездна от любов" с Анжелик Бойе и Давид Сепеда, "Семейство с късмет", "Два дома" с Карлос Понсе и Анаи, "Убежище за любовта" с Габриел Сото и римейка "За нея съм Ева" с Лусеро.

Вижте още:
Латино теленовели

Нови латино сериали по света

Сблъсък: Сериали с/у Реалността

Сценаристите не могат да седнат и да гледат цял ден телевизия. Те са заети с измислянето на нов герой, ново приключение и т.н. А както знаем те не са фенове на сапунените опери. Не е достойно някакси. Основанията им са следните: за изграждането им е нужно по- широкообхватен поглед към света, разнообразието на стилове на живот и интереси. Но и по телевизията има такова разнообразие, сега повече от всякога. Разбира се, за да уловиш нюансите трябва да имаш солидна култура. Вярно, че трябва и малко по- задълбочено четене и любопитство. И точно това е разликата между богатите, благородни и образовани и останалите. Едни и същи думи или образи извикват различни интерпретации. Пример 1: "Рафаел" за някои е само герой от костенурките нинджа, за други е някакъв старовремски художник, но за трети е италианският ренесансов художник и скулптор, който успява с изчистени линии и форми да предаде величието на своето време. Пример 2: за управителя на "хедж фонд" се знае, че печели много, но в какво точно се състои работата му- не управлява ли парите на институции, държащи парите за пенсиите на милиони и с огромно вличние на финансовите пазари.

Понякога не казваме точно каквото сме намислили, дори и разликата да е една дума. Но дори в толкова се състои пътят от елегантността до посредствеността. Но си казваме: "Никой не говори така, само героите от филмите". Макар че това е може би вярно, точно те са тези, които живеят интересен живот, които са смели и преследват неотменно следващата стъпка, която ги води до обекта на тяхната страст. Така че може би ако вземаме пример от тях и нашият живот ще се приближи до вълнението и очарованието, което сега ни липсва.

Може да посещаваш най- престижните университети или събития, но ако въображението и съзнанието ти не работи, няма как да извлечеш някаква полза. Но може и да си седиш в някой ъгъл тихо и кротко и чудеста на вселената да те изпълват. На образованите и любознателни хора никога не им е скучно. Ето поне една причина, за да култивираме ума си!

А не да се залисваме с риалити телевизия, която ни кара да не се чувстваме толкова зле, защото "Виж колко са глупави хората". И всъщност реалити шоутата всъщност се съревновават с новините: цирк и затъпяване. Наистина е вярно, че реалността (или истината) е по- странна от фантазията, както би се съгласил лорд Байрон.

Зараждането на историите

Преди да се хвърлим през глава в необятния и невероятен свят на екранните приключения, нека да погледнем назад, за да се опитаме да открием в какво се крие значимостта на тази основна човешка потребност.

Може би в днешно време хората са започнали да забравят как се разказват истории. Или просто те са се превърнали в по- всеобхватни, по- различни версии на самите себе си. Приели са форма, която ангажира повече сетива- освен слуха, и зрението и то не само за написаното (в книга или като субтитри т.е. сценарии), но и движещите се картинки.

Животните не могат да разказват истории. Те живеят единствено в настоящето. За разлика от тях, ние, хората постоянно пресъздаваме в ума си истории, за това, което се е случило или за това, което предстои. Като ловци, за единствено оръжие може да ни служи интелигентността (пр. Шерлок Холмс, Д-р Хаус). Не може да разчитаме на сила или бързина. А историите са опитът, които поколения наред са трупали. Дори нерядко те са можели да спасят живота ти.

Някои са истории, засягащи цялото човечество (митовете, Историята на Херодот), други са лични истории (съдба), а трети са истории за конкретни моменти (събития, случки).  Начало, среда и край. Достатъчно, за да те държи на ръба. Всичко, което е необходимо на Шехерезада, за да държи своя принц в плен от красотата на думите и приключенията; но не повече. Живот, изпълнен с постоянно вълнение. Не е лъжа, че колкото по- цивилизовано е човечеството, толкова повече е и стресът.

Затова все повече хора се опитват да се върнат към "сега". The present is a gift. Или се стремят към пълното откъсване от връзките с живота, който будистите наричат нирвана, един вид бягство от живота и видимата вселена. Естествено в противовес на тази тенденция съществува и стремежът към mindfulness (samma sati на санскрит, или внимателност на български). Да проявяваш внимание нарочно в дух на състрадание, любопитство и приемане на това, което се случва точно сега, с цяло сърце. Но и да бъдеш напълно осъзнат и спокоен в  сегашния момент не е лесно постижимо. Защото в ума ни постоянно се въртят всякакви ситуации, въпроси и мисли. Кой би отговорил на всички тези опасения? Историите.

Както казва книгата,  може би събрала най- много от историите на света- и причудливи, и жестоки , и трогателни, и често мъдри: "В началото бе словото". И ако търсим какъв е човек, как си представя своето място и Вселената, ролята на езика е може би много по-определяща, отколкото си го представяме. Защото той е, който обособява предметите, които иначе не биха били толкова лесно различими. Както от материалния свят, така и по отношение на духовните категории. Къде е границата? И не е ли разликата между нещата от живота и света, главно само в очите на този, който ги съзерцава.

Та ролята на историите е да ни научи на стратегии за справяне със света, независимо дали те са добри или лоши. Това се разбира по- късно. Защо иначе бихме гледали и чели пак и пак всичките истории, ако, както в повечето случаи, знаем какво ще стане накрая. Въпросът е как?

Всяка история затвърждава или ни дава нова перспектива върху някакво преживяване: лов, порастване, общуване. Какво ще се случи? Какво може да се случи и ако планът ни не успее как да се съвземем и да продължим напред?