вторник, 23 април 2019 г.

Първите филмови режисьори

Първи образи

Ако не смятаме поредицата от снимки, съставящи филма, който урежда облога между Лиланд Станфорд и Едисън дали коня си вдига и двата крака в галоп, направен от Едуард Мейбридж (1878), първите заснети образи представляват късометражни филмчета под една минута, показващи ежедневието.

Най- старата оцеляла лента са две секунди, през които Луи Льо Принс заснема семейство и приятели в градината. Годината е 1888.

През 1894 г. Уилям Кенеди Диксън заснема "Карменсита", който хваща изпълнението на Кармен Морено, танцьорка от нюйоркски мюзикхол.

През 1895 г. братя Люмиер заснемат работници излизащи от фабрика, градинар, номера с коне и ковачи.

Първи истории

Същата година продуцираният от Томас Едисон "Екзекуцията на Мери Стюарт" (1895) използва истински актьори и дори спец- ефекти, нищо че е само 18 секунди.

За първия художествен филм, тоест със сюжет често се смята очарователно зловещият "Зелевата фея" (La Fée aux Choux, 1896).
Сниман е в същата година, в която братята Люмиер показват своя пристигащ влак.
Както и първите опити на илюзиониста и майстор на специалните ефекти Мелиес, чиито шедьовър "Пътуване до луната" е заснет чак през 1902 г.

Две години след това британският учен Робърт Уилям Пол открива, че едисоновият кинетоскоп все още не е патентован и се заема да направи своя версия. По- късно с измислената от него портативна камера ще заснеме първата известна адаптация на дикенсовата "Коледна песен", озаглавена "Скрудж, или призракът на Марли" (Scrooge, or, Marley's Ghost, 1901).

Алис Ги

Алис Ги- Бланше, първият режисьор има над 300 филма. В някои от тях използва синхронизиран звук повече от двадесет години преди говорящото кино. Продължителността им също е по- голяма.

Отначало тя е секретарка в това което ще стане едно от най- известните френски предвоенни студия- Гомон, което по онова време било фирма за изработване на оптични инструменти. Шефовете ѝ позволяват да ползва техниката стига да не пречи на задълженията й.

Фирмата съществува до днес като нейни по- известни ленти са „Фантомас“ (1964), "Петият елемент" (1997) и "Недосегаемите" (2011).

След първоначалният успех, през 1910 г. Алис Ги се премества заедно със съпруга си на Източния бряг на САЩ, където отваря собствено студио, наречено Solax Film Co.
Преди индустрията да се премести в Холивуд, където имало по- мек климат и законите не се спазвали толкова стриктно, жените имали по- голяма роля в киноиндустрията.

Но до днес първата режисьорка е вдъхновение, а Робърт Редфорд става изпълнителен продуцент на документален филм наречен "Бъди естествен: Неразказваната история на Алис Ги- Бланше" (2014). Джоди Фостър също е фен.

Жорж Мелиес

Друго голямо име от ранната филмова история, е пак французин. Наричат го „киномагьосник“, а филмите му са повече от 500.
Негова заслуга са много технически и повествователни новости като оцветяване на лентата, наслагване на кадри и спиране за смяна на реквизита.

Учи в престижно училище, но не може да се спре да рисува драскулки в полетата. После започва да изработва кукли, първоначално обикновени, а след това за театър.

Баща му отказва да го издържа като артист, затова Мелиес се жени за момиче с голяма зестра, продава своята част от семейната обущарница и отваря собствено заведение за магьорснически илюзии и номера, пантомима и светлинни шоута. Посетителите не са много.

След частна прожекция на братята Люмиер, Мелиес предлага да закупи един кинематограф, но те отказват. Затова той се залавя да експериментира с подобни машини.

Филмите му са главно фантастични. „Къщата на дявола“ (1896) освен че достига впечатляващите за тогава три минути се смята и за първият хорър. „Пепеляшка“ (1899) по приказката на Шарл Перо, е първият филм с множество сцени и повече от 35 актьора. „Пътешествие до луната“ (1902), най- известното му произведение, е иновативно е редица отношения, а и му донася международно признание.

През 2012 г. а Мартин Скорсезе отдава почит на магьорсника на киното във филма „Изобретението на Хюго“.

понеделник, 22 април 2019 г.

Сериали по света: Бразилски сериали

Според легендата когато давали "Робинята Изаура" по време на социализма улиците опустявали.

През 90-те по телевизията пуска един от най- гледаните сериали "От обич".

Оттогава разнообразието и качеството на бразилските продукции се повишава.

Безспорно най- успешният сериал от новия век е "Клонинг" с Джована Антонели и Мурило Бенисио.

Може би заради езиковата бариера, но бразилските теленовели са по- различни от останалите латино- американски. Като част от БРИК, най- бързоразвиващите се страни, и Бразилия е по- отворена към света от своите съседи.

Немалко от най- успешните теленовели запознават бразилските зрители с далечни или непознати култури като започнем с Мароко в "Клонинг", популярна дестинация като САЩ в "Америка", Холандия в "Страници от живота", естествено "Индия- любовна история" и Япония в наскоро завъртялата се "Изгряващо слънце".

Те са по- реалистични в сравнение с други южноамерикански сериали. Сценаристите не се плашат да разглеждат спорни теми като наркотици, психопатия, транссексуалност или генетика. Показва се начина на живот на различни класи, които общуват помежду си: от обитателите на фавелите до безгрижните младежи на плажовете на Рио де Жанейро.

В бразилските сериали има не една, а куп преплитащи се истории. Затова героите са наивни и весели, пристрастени, непохватни или благоразумни, с една дума многобройни. Обикновено епизодите се снимат около 15-ина дни преди излъчване, така че от някой персонаж от главен лесно може да стане второстепенен, ако не допада на публиката.

Някои други примери за любими теленовели са “Шоколад и пипер” с Мариана Шименеш, “Цената на славата” с Малу Мадер, “Истинска звезда” с Марина Руи Барбоза, “Пътят на възмездието” с Дебора Фалабела, “Законът на любовта” с Клаудия Абреу и Рейналдо Джанечини и “Силата на желанията” с Изиш Валверде, Паола Оливейра и Жулиана Паеш.

Освен стандартните сериали от по около 200 серии, бразилските медийни компании често продуцират минисериали като "Амазония", "Домът на седемте жени" или "Доня Флор и нейните двама съпрузи" по романа на известния писател Жоржи Амаду.

Най- голямата мрежа в Бразилия е основаният през 1965 г. канал Глобо. Фактът, че го гледат повече от 200 милиона зрители всеки ден го нарежда на второ място в света след американската American Broadcasting Company (ABC).

Бразилия не е за подценяване.