Япония е изградена на многогодишни традиции.
Пред две толкова съкрушителни сили, нищо чудно, че човекът се смалява. Самотата е един от най- сериозните бичове в японското общество.
Дисциплина и безспирно и френетично подобряване на личността са принципи, към които японците се стремят да се придържат.
Но намирането на мястото в обществото е трудно.
Героите в дорамите (както се наричат сериалите от страната на изгряващото слънце) обикновено са самотни, но борбени и донякъде чудати. А понякога са си откровено шантави и екзалтирани. Японците имат и доста странни субкултури.
Тъй като изглежда им се случва да са бездомни, нашите герои не се боят от по- сериозни проблеми.
Също така японците си умират по истории за учители и ученици.
А по някаква причина всички са луди по кожите.
Повечето японски звезди са специално обучвани от агенции за таланти. Ролите се играят най- често от така наречените идоли, които се изявяват и като певци, модели и телевизионните водещи, и общо взето като модели за поддражание. Някои японски звезди, чиито имена може да чуете са на дамите Хорикита Маки (Atashinchi no danshi), Юки Накама (Gokusen) и Нанао (Last Cinderella); а от господата Ямашита Томохиса (Kurosagi), Каменаши Казуя (Nobuta wo Produce) и Матсумото Джун (Kimi wa Petto).
Има няколко видове дорама.
Например рензоку са сериали, които се излъчват в един от четирите сезона, съответно траят по около три месеца.
Наивността и семплостта на асадора сериалите се дължи на факта, че те се излъчват сутрин в продължение на половин година, но само по 15 минути.
А тайга сериалите обикновено са исторически и им отделят цяла година, като традиционна продължителност на епизод е от 45 минути до час.
Независимо от всичко типично японските драми траят около десетина часа, но пък понякога имат няколко сезона.
Често са спонсорирани от големите японски компании като Шисейдо или Тойота.
По- често имат тема, въртяща се около професията на главния герой- учител, детектив, измамник, музикант или нещо такова.
Любовните връзки са по- благоприлично представени типично за азиатска страна, а редките целувки са странни и с отворени очи.
Също в японското общество се смята за разумно и на късмет момчета да си пасват с по- възрастни жени.
А сега някои препоръки: за първа среща с японската телевизия на сигурно ще заложите ако потърсите Hana Yori Dango- младежки романс за бедно момиче, което отива да учи с идола си, но открива колко повърхностни и жестоки може да са момчетата на тази възраст. Впрочем тази история има вече варианти като аниме, както и на други езици- измежду тях тайвански, китайски и корейски.
Тази драма поначало е базирана на едноименна манга подобно на историята за арогантния диригент и талантливата, но ексцентрична пианистка в Nodame Cantabile; историята на момичето, което се преструва на идол в Hana Kimi; историята на студента и хакер, който трябва да изчисти името на баща си като реши загадката Bloody Monday; или Ouroboros- историята на двама сираци, които стават свидетели на убийство.
Пак по манга е направен първият японски сериал, който гледах аз, а именно Liar Game- сюжетът е по- шантав, но много напрегнат и интересен, а всичко се стоварва на главата на наивното момиче Канзаки Нао заради отчаянието ѝ и схемите на тайнствена организация, която я приндуждава да играе сложни игри, за да избегне огромен дълг.
И още една такава драма се явява Gokusen- историята на момиче, родено в семейство на якудза, което мечтае да е учителка; за разлика от циничния адвокат от Dragon Zakura, който се заема да вкара най- слабите ученици в престижни училища.
Подобен е героят от Legal High- адвокат, който печели всичките си дела с не дотам честни средства, но трябва да се сблъска с идеалистична млада помощничка, която се заканва да го победи.
И ако предложенията досега ви се струват прекалено сериозни, пробвайте Unubore deka- историята на детектив, който разкрива престъпления, защото се влюбва безумно в заподозрените дами.
Японците могат да ви накарат да се заинтересувате от теми, които по принцип не предизвикват въображението ви. Например Kami no Shizuku става дума за винарския бизнес, а около спорт се въртят симпатичната любов от Buzzer beat (баскетбол) и Pride (хокей).
И за накрая оставям една от най- трогателните драми 1 litre of tears, която трябва да се гледа, а не преразказва.
Да, драмите са разнообразни както самата Япония. Ако сте склонни да изтърпите първоначалното свикване към по- необикновения начин на мислене и формат, наградата ще е голяма.
