За латино
теленовелата знаем едно нещо със сигурност- че след като свърши няма да бъде
продължена в нов сезон. Тя обикновено трае около година или в повечето случаи
по- малко и сюжетът и много ясно се движи в посока на разрешаването на
залегналия проблем. Дори и да има множество перипетии по пътя.
Теленовелата
е позната и като телероман (teleromance), телевизионна новела (novela de TV) или просто новела (novela) в Куба и Бразилия; телетеатър (teleteatro) или лента (tira) в
Аржентина; змиорка (culebrón) в Испания и Венецуела; сериален (seriado) в
Колумбия; телесерии (teleserie) в Чили и части на Перу и Боливия и горе- долу същото (teleserye) във Филипините; комедия (comedia) в Уругвай. Последното е доста интересно, защото според мен разкрива
една основа черта на теленовелите. И не само, че краят им е по- хубав за
героите от началото- за разлика от трагедиите, а именно, че те са истории за
някой, който се опитва да намери място си в обществото. Неслучайно в тях често
се използва мотивът за непризната дъщеря или син. Защото само да си достоен с
качества и красота не е достатъчно в очите на обществото, което се стреми да
запази стабилността си.
Интересно, но и
разбираемо е, предвид страните, в които се заражда, че теленовелата е често
вдъхновена от религиозна и по- късно социална тема: грехът, забранената любов,
изкуплението. Форматът първо става популярен в Испания и Португалия, после
Източна Европа, а впоследствие и в Западна Европа и САЩ, където емигранската
общност в градове като Лос Анджелис (Калифорния) и Ню Йорк, бележи и
фундаментални промени в начина на разказване и темите. А несъмнено лежи и в
основата им.
Във всеки случай
теленовелата е изминала дълъг път от първообраза си- радионовелата. Една от
най- известните- "Правото да се родиш" от Бразилия нерядко е била
адаптирана и на малък екран. А Куба от тридесетте години става най- големият
износител за останалата част от Латинска Америка. Такова е положението
десетилетия преди по телевизията да се появи теленовелата. Дори
днес, в различни части на Европа рядко се използва този термин, освен сред
феновете на жанра. По- скоро се нарича просто сериал или сапунка, тъй като се
доближава в някои аспекти до оригиналните американски сапунени опери; но не и
роман или новела, за да не се бърка с литературата. По подобие на местната продукция, в азиатските страни този тип
предавания се наричат драма или сериали.
Но за тях ще говорим
следващия път. Дотогава приятно гледане!
Вижте още:
Мексикански теленовели
Колумбийски сериали
Аржентински теленовели
За разлика от формите на изкуството (филми, сериали, книги), риалити телевизията води до незавършен край. Измислените герои не живеят извън творбата. Те престават да същестуват след последното изречение на романа или след финалните надписи на филма или последния епизод от поредицата. А героите на телевизионните предавания продължават да се развиват и извън екрана. За известно време може да следим историята им по страниците на списанията, но все пак съдбата им е неизвестна за нас. Воайорство или обясним интерес към теми, които са обикновено скришни или табу? Неслучайно реалити телевизията предизвиква толкова въпроси и полемика. Тя също е идеалното поле за антропологични изследвания и редица социолози, философи и други хуманисти са силно заинтересувани. В основата им са клюките, които някои учени смятат, че са в основата и на цивилизацията, защото спомагат за развитието на езика и комуникацията. Преди да са направени скъпоструващите суперпродукции, всичко започва най- вероятно през петдесетте години със "Скрита камера" или както е по- известно "Punk'd" с Аштън Къчър, където единствената разлика е може би, че жертва на шегите са звезди.
Ето и представителна извадка на някои от реалити шоутата, излъчвани през последните години.
Състезания с таланти: пеене ("Star academy", "Music idol"), актьорско майсторство ("Кастинг"), танцувални ("Dancing with the stars", "So you think you can dance"), кулинария ("Hell's kitchen"), мода ("America's Next Top Model" с Тайра Банкс); или знания ("Стани богат" "Да ти паднат 100 хиляди").
Шоу с преобразяване ("Пич, оправи ми колата!" с рапъра Xzibit, "Extreme Makeover") или със срещи- от милионери, през разни хора ("Островът на изкушението") до "Фермер търси жена".
И най- близо до документалистиката, която изместват, са предаванията в неформална обстановка ("Такъв е животът", "Супер бавачките", "Семейство Озбърн" с Ози, някогашният вокалист на Black Sabbath) или по света ("Сървайвър", "Шеметна надпревара").
Но най- известно си остава "Big brother", като така вдъхновява и страхотния филм с Джим Кери "Шоуто на Труман" за детето, което живее от раждането си пред камерите. Както винаги в дъното лежи книга- "1984" на Джордж Оруел. А последната мода са "Игрите на глада", разказващи за дистопичен свят, вдъхновен от комбинацията между войни и реалити шоута по телевизията, или по- скоро ги дължим на римляните с дълго задържалата се мисъл, че на народа му трябва само хляб и зрелища.
Риалити телевизията се стреми да създаде впечатление за автентичност, но всъщност се набляга на ролите- двойката, близнаците и т.н., защото обикновено човек живее със себеподобни (семейство, състуденти, колеги), а ранообразието в Биг брадър е засилено нарочно. Така несигурността и различните черти на поведение изпъкват. А и друг похват да засили напрежението са мисиите, най- близкото до сценарий, което могат да си позволят. Психолозите пък вече са подготвили терена. Подвеждащият монтаж също играе своята роля. Изопачените представи както и културата, които създават тези шоута, донякъде обяснява и съвременното явление на хора, известни с това, че са известни- като Парис Хилтън и Ким Кардашиян. По този повод споделям една от любимите си истории, разказана от Ханк Грийн от vlogbrothers за миньончето Снуки.
