Страница във Facebook

Ако се интересувате от темите на този блог, намерете го във Фейсбук тук. Ще се постарая да има полезни и интересни новини, но не прекалено!

Спокойна вечер.

Сблъсък: Сериали с/у Реалността

Сценаристите не могат да седнат и да гледат цял ден телевизия. Те са заети с измислянето на нов герой, ново приключение и т.н. А както знаем те не са фенове на сапунените опери. Не е достойно някакси. Основанията им са следните: за изграждането им е нужно по- широкообхватен поглед към света, разнообразието на стилове на живот и интереси. Но и по телевизията има такова разнообразие, сега повече от всякога. Разбира се, за да уловиш нюансите трябва да имаш солидна култура. Вярно, че трябва и малко по- задълбочено четене и любопитство. И точно това е разликата между богатите, благородни и образовани и останалите. Едни и същи думи или образи извикват различни интерпретации. Пример 1: "Рафаел" за някои е само герой от костенурките нинджа, за други е някакъв старовремски художник, но за трети е италианският ренесансов художник и скулптор, който успява с изчистени линии и форми да предаде величието на своето време. Пример 2: за управителя на "хедж фонд" се знае, че печели много, но в какво точно се състои работата му- не управлява ли парите на институции, държащи парите за пенсиите на милиони и с огромно вличние на финансовите пазари.

Понякога не казваме точно каквото сме намислили, дори и разликата да е една дума. Но дори в толкова се състои пътят от елегантността до посредствеността. Но си казваме: "Никой не говори така, само героите от филмите". Макар че това е може би вярно, точно те са тези, които живеят интересен живот, които са смели и преследват неотменно следващата стъпка, която ги води до обекта на тяхната страст. Така че може би ако вземаме пример от тях и нашият живот ще се приближи до вълнението и очарованието, което сега ни липсва.

Може да посещаваш най- престижните университети или събития, но ако въображението и съзнанието ти не работи, няма как да извлечеш някаква полза. Но може и да си седиш в някой ъгъл тихо и кротко и чудеста на вселената да те изпълват. На образованите и любознателни хора никога не им е скучно. Ето поне една причина, за да култивираме ума си!

А не да се залисваме с риалити телевизия, която ни кара да не се чувстваме толкова зле, защото "Виж колко са глупави хората". И всъщност реалити шоутата всъщност се съревновават с новините: цирк и затъпяване. Наистина е вярно, че реалността (или истината) е по- странна от фантазията, както би се съгласил лорд Байрон.

Сблъсък: Сериали с/у Филми

Филмите ангажират цялото ти внимание. Ако не е така какво би станало със стотината човека, които стоят безмълвно за поне 2 часа в тъмния киносалон. Естествено американските movies правят изключение, защото често целта им е да са фон и прикритие за новоформирана двойка или просто за убиване на времето. Целувки, похапване на пуканки, такива неща.

Сериалите, от друга страна, са специално създадени, за да бъдат гледани от тийнейджъри, домакини, безработни и баби. Или такава е идеята. Действието не трябва да се развива прекалено бързо, за да може всеки да ги проследява- дори и да пропуснеш няколко епизода... или да трябва да изгладиш коша с пране.

Сериалите не са считани за изкуство, защото не са синтез, прекалено близо са до реалността. Можем да ги поставим на едно с книгите с рецепти или албумчетата със стикери. Или поне такова е отношението засега. Докато филмите са чиста изкуственост. Всеки детайл в тях е измислен и не е случаен. Това се дължи и на целта им, която е да учудват, да ни накарат да се замислим над друга гледна точка върху света. Сериали от друга страна се стрмеят да забавляват, да показват начини на съществуване в света, какъвто го познаваме.

Обикновено не си падам по епични , а предпочитам по- човешки, по- близки истории. Но разбирам какво привлича почитателите им- майсторство е да събереш в няколкостотин страници или минути същността на чувствителността, определяща цял една свят. Не случайно това е и седмото изкуство.

За да се разбере какво отличава двете, интересно би било да се помисли над тези филми, които се превръщат в сериали или обратното:

"Терминатор" и "Хрониките на Сара Конър"; "Ангелите на Чарли", който първоначално върви с Фара Фосет по телевизията; невероятният и без думи "Мистър Бийн"; филмът за "Сабрина", чаровната вещица, която живее с двете си откачени лели, но може би тук е закономерно тъй като става въпрос за младежки сериал, където подобни филмови адаптации са често срещани; "Сексът и градът", при който филмите са просто необходимия завършек на историята; интергалактическата сага "Стар Трек"; "Досиетата X" и любимите ми приключения на младия "Индиана Джоунс", който не само не отстъпва на Харисън Форд, а и се забърква в небивали международни афери.

Но не само сериалите и кинаджиите заемат едни от други. Някои истории оживяват освен на  голям екран и под формата на анимация: разкошният комикс на белгиеца Ерже за приключенията на журналиста със златен перчем "Тентен", показвани досега само по телевизията се подвизават отскоро и изпод режисурата на Стивън Спилбърг; "Последният повелител на въздуха", който впечатлява с бойните си сцени има възможност да развие вселената си като анимация; любимият на децата "Инспектор Гаджет" също получава собствен филм; а жизнерадостния сладур "Спондж Боб Квадратните гащи" се гледа по кино залите по света макар и пак анимиран; същата картинка е и с приключенията на "Тимон и Пумба" от "Цар Лъв", които редовно навестяват малки и пораснали деца от екрана вкъщи.

Освен това, за да не оставме в света на абстракциите: филми, който разкрива природата на филмовото изкуство- китайският "Герой", "Меланхолия" на вечно провокативния Ларс фон Триер и минималистичният "Sin City"; но също и някои нестандартни телевизионни залавия като "Туйн Пийкс" на Дейвид Линч, а също и "Свръхестествено" е моментите, когато се заиграва с правилата на правенето на филми, и дори "Как срещнах майка ви", където изобилстват препратки към жанрове и културни явления. 

Сериали или как Дикенс, Дефо и Дюма изобретиха вестникарските притурки в името на избягването на данъци

Може да наричаме сериал както теленовелите, така и телевизионните филми (да не се бъркат с филмите, направени за телевизия). Най- голямата разлика между тях и основната причина, поради която двете заемат различно място в представата на зрителите, е доколко самостоятелни са отделните епизоди. При серийните филми обикновено всяка част е самостоятелна и се върти около някакво конкретно събитие или случай, а историите на отделните герои се развиват на заден план.

Какво е било преди сериалите да завладеят екрана? Вихрели се на страниците на вестниците, разбира се. Макар че редакторите им наемали цели екипи автори, които провеждали едва ли не маркетингови акции, сред "фейлетонистите" се забелязват и някои велики имена. Главите от днешните книги на Даниел Дефо ("Робинзон Крузо"),Александър Дюма ("Тримата мускетари"), Балзак, Чарлз Дикенс ("Посмъртните записки на клуба Пикуик"), Сър Артур Конан Дойл ("Шерлок Холмс") и други майстори на the novel, както се нарича романът в англоезичните страни, откъдето започва тенденцията (по чисто данъчни причини), се публикували като притурки на вестници. Френската дума фейлетон (feuilleton) се използва за обозначаване на по- критични и нелитературни опити и в България. Все пак общото между серийния роман и фейлетона е вестникът, където се появяват може би на едно от първите места във Франция-Journal des débats (Журнал на дебатите). Освен разгорешени политически дискусии там имало място и за литературни приключения. Историята свършвала в най- напрегнатата ситуация, и така за да разбере какво следва читателят бил принуден да си купи следващия брой. Първи сериозни успехи идват с пренасянето на "Фантомас", написан от  Пиер Сувестър и Марсел Ален, на екрана. И не случайно криминалният гений има за свой съперник журналист. Но така е в жестокия свят на медиите и рекламата.

От тогава все пак е минал около век и нещата стоят по- различно като се вземе предвид всепроникващото влияние на телевизията. Затова е важно да се познава разделението на сериалите, за да знаем за какво точно говорим или, в най- честия случай, критикуваме в разпалени спорове.

Опит за класификация на телевизионните сериали:

Теленовели, наричани в Азия и другаде драми. Най- отличителната им характеристика е, че действието се развива в продължение на повече епизоди. Те изискват от зрителя да проследява множеството им нишки с постоянство, което би било похвално, ако се отнасяше за друго занимание, според антифеновете. Нищо че броят на сериите не е по- голям от този на сравнително успешните американски сериали, се приемат като безкрайна и безмислена сага, което се дължи на няколко необикновено дълго продължаващи (предимно, дори почти само пак американски) теленовели. Примери: "Клонинг", "Касандра","Лицето на другата", "Дързост и красота", "Грозната Бети", корейският "Паста".

Серийни филми. Най- често са построени около някаква професия, която изисква доста общуване, което захранва разнообразни истории. Като принцип са жанрови: криминални ("От местопрестъплението", "Касъл"), докторски ("Спешно отделение", "Анатомията на Грей", "Д-р Хаус"), адвокатски ("Али Макбийл", "Адвокатите от Бостън") и т.н.

Ситуационни комедии. Отново всеки епизод е сам за себе си, но не може да бъде съвсем разбран без познаване, макар и бегло на героите ("Приятели", "Как се запознах с майка ви"). Джоуи не дели храна. Обикновено са с по- малка продължителност на епизод и за разлика от жанровите сериали рядко ни пренасят в работна атмосфера. За сцена им служат дома, кафенето или бар ("Наздраве" или "МакЛарън" според предпочитанията).

Минисериали. Най- много приличат на филми, най- вече с това, че са ограничени както в набора си от герои, така и от времевата и събитийна цялостност ("Гордост и предразсъдъци", "Сиси"). Все пак характерна особеност при тях е, че са създадени специално за телевизия, а не са продължение. Така че не всяка серия е завършено цяло. Често се занимават с исторически сюжети или са ситуирани в далечно време.

Повече за сериалите и филмите другата седмица.