Сблъсък: Сериали с/у Филми

Филмите ангажират цялото ти внимание. Ако не е така какво би станало със стотината човека, които стоят безмълвно за поне 2 часа в тъмния киносалон. Естествено американските movies правят изключение, защото често целта им е да са фон и прикритие за новоформирана двойка или просто за убиване на времето. Целувки, похапване на пуканки, такива неща.

Сериалите, от друга страна, са специално създадени, за да бъдат гледани от тийнейджъри, домакини, безработни и баби. Или такава е идеята. Действието не трябва да се развива прекалено бързо, за да може всеки да ги проследява- дори и да пропуснеш няколко епизода... или да трябва да изгладиш коша с пране.

Сериалите не са считани за изкуство, защото не са синтез, прекалено близо са до реалността. Можем да ги поставим на едно с книгите с рецепти или албумчетата със стикери. Или поне такова е отношението засега. Докато филмите са чиста изкуственост. Всеки детайл в тях е измислен и не е случаен. Това се дължи и на целта им, която е да учудват, да ни накарат да се замислим над друга гледна точка върху света. Сериали от друга страна се стрмеят да забавляват, да показват начини на съществуване в света, какъвто го познаваме.

Обикновено не си падам по епични , а предпочитам по- човешки, по- близки истории. Но разбирам какво привлича почитателите им- майсторство е да събереш в няколкостотин страници или минути същността на чувствителността, определяща цял една свят. Не случайно това е и седмото изкуство.

За да се разбере какво отличава двете, интересно би било да се помисли над тези филми, които се превръщат в сериали или обратното:

"Терминатор" и "Хрониките на Сара Конър"; "Ангелите на Чарли", който първоначално върви с Фара Фосет по телевизията; невероятният и без думи "Мистър Бийн"; филмът за "Сабрина", чаровната вещица, която живее с двете си откачени лели, но може би тук е закономерно тъй като става въпрос за младежки сериал, където подобни филмови адаптации са често срещани; "Сексът и градът", при който филмите са просто необходимия завършек на историята; интергалактическата сага "Стар Трек"; "Досиетата X" и любимите ми приключения на младия "Индиана Джоунс", който не само не отстъпва на Харисън Форд, а и се забърква в небивали международни афери.

Но не само сериалите и кинаджиите заемат едни от други. Някои истории оживяват освен на  голям екран и под формата на анимация: разкошният комикс на белгиеца Ерже за приключенията на журналиста със златен перчем "Тентен", показвани досега само по телевизията се подвизават отскоро и изпод режисурата на Стивън Спилбърг; "Последният повелител на въздуха", който впечатлява с бойните си сцени има възможност да развие вселената си като анимация; любимият на децата "Инспектор Гаджет" също получава собствен филм; а жизнерадостния сладур "Спондж Боб Квадратните гащи" се гледа по кино залите по света макар и пак анимиран; същата картинка е и с приключенията на "Тимон и Пумба" от "Цар Лъв", които редовно навестяват малки и пораснали деца от екрана вкъщи.

Освен това, за да не оставме в света на абстракциите: филми, който разкрива природата на филмовото изкуство- китайският "Герой", "Меланхолия" на вечно провокативния Ларс фон Триер и минималистичният "Sin City"; но също и някои нестандартни телевизионни залавия като "Туйн Пийкс" на Дейвид Линч, а също и "Свръхестествено" е моментите, когато се заиграва с правилата на правенето на филми, и дори "Как срещнах майка ви", където изобилстват препратки към жанрове и културни явления. 

Как сапунът се намесва в историята?

Въпреки че за предшественик на сериалите може да се смята по- скоро романът, публикуван на глави във вестниците; именно необходимостта да се разпалва въображението на читателите води до широката употреба на напрегнатите завършеци на сцената или така наречените cliffhangers. Но може да се поспори, че адаптираните новели водят началото си от една друга медия.

"Сапунките" се появяват през 20-те или 30-те години на двадесети век, но тук не става въпрос за телевизията, а за радиото. То било слушано главно от домакини, каквито били голяма част от населението след Голямата война. Така компаниите за препарати за почистване като например  Procter & Gamble, Colgate-Palmolive и Lever Brothers видяли възможност да рекламират без много усилия на главните си потребители.  Добра сделка.

Романтиката

Какво прави обикновенния живот смислен и вълнуващ всеки ден. Обожаваме да гледаме боеве и страхотии, но те траят само минути или дори секунди. За да задържи вниманието на разказвача му трябва нещо необикновено и вълшебно и в същото време банално. Начин да намериш мястото си в света. А какво се среща навсякъде- от Индия до райските кътчета на Карибските острови. Любовта. Момче среща момиче. Двамата се влюбват и... както се казва останалото е история.

Мелодрамата

Какво получаваме когато смесим мелодия и драма? Да, точно така. Не, момент. Мелодрамата е далеч по- стара от "сапунката". И всъщност е поставена на пиедестал не от някакви си прости хорица, а от най- елегантните и благоприлични представители на висшата класа през деветнадесети век. Било е време, когато дамите и господата са пъхвали тайно любовно писмо, разминавайки се из коридорите и великолепните салони на театрите. А какво са правили там? Култивирали са емоциите си, замислени над съдбата на несъмнено добрите и лоши герои, която била изпълнена с трудности, пожари и други драматични събития. Но краят винаги бил щастлив. Защото такъв би бил във всеки свят, където има справедливост и божествена частица. А би било грозно да мислим, че той не е такъв. Нали?

Приказка без край: няколко нишки и обещание за "To be continued"

Но най- различимата характеристика на така наречените сапунени опери, и може би в по- малка степен на другите сериали е, че те продължават. В следващия епизод, или следващия сезон. Не като случаите, по които работят полицаи, доктори или адвокати, които поради естеството си да не изискват толкова време и ангажираност. Можеш да гледаш един епизод и ако хванеш някой по- следващ не е трудно да влезеш в крак. Не и при "сапунките", където поради сложните отношения и преплитащите се нишки на историите на различните герои, се изисква повече време и внимание. Естествено тази комплексност може да достигне чудовищни размери, когато става гротескна, като например в американските сапунени сериали като "Дързост и красота". Но повечето други сериали успяват да не преминават тази граница, тъй като имат много ясна визия за това накъде отиват героите. Ако сериалът е успешен е възможно малко забавяне на развръзката, но не във вреда на главната история. Винаги има изключения, но не по тях трябва да се съди.

А и на "сапунките" дължим и известността на множество любими актьори и певци, които започват кариерата си в подобни програми: Дженифър Лопес ("Second Chances"), Джордж Клуни, Рики Мартин ("General Hospital"), Салма Хайек ("Teresa"), Натали Имбрулия и Кайли Миноуг ("Neighbours") .

В днешно време те са такова явление, че разпалват любопитството и на сериозни актьори. Заслужава да се спомене превъплъщението на Джеймс Франко в артист в "Дните на нашия живот", една от най- дълго задържалите се подобни продукции.

П.П.: Коя мелодрама е променила коренно света?

-"Чичи Томовата колиба" прави за чернокожите роби в Америка това, което безброй възмутителни престъпления и унижения не са успяли. Показава, че робите могат да мечтаят и за друга съдба.

Коя друга мелодрама несъмнено обичаме?

-"Ласи"- храброто куче, което все спасява стопанина си май трогва не само нежните сърца.

История на телевизията

Преди да говорим за това как сериалите са завладели нашето ежедневие първо искам да ви поканя, мили читатели, да научим повече за това как телевизията е стигнала до днешното си състояние. Според мен си е доста увлекателно. Погледнете развитието й като щракнете на презентацията по- долу!