Зараждането на историите

Преди да се хвърлим през глава в необятния и невероятен свят на екранните приключения, нека да погледнем назад, за да се опитаме да открием в какво се крие значимостта на тази основна човешка потребност.

Може би в днешно време хората са започнали да забравят как се разказват истории. Или просто те са се превърнали в по- всеобхватни, по- различни версии на самите себе си. Приели са форма, която ангажира повече сетива- освен слуха, и зрението и то не само за написаното (в книга или като субтитри т.е. сценарии), но и движещите се картинки.

Животните не могат да разказват истории. Те живеят единствено в настоящето. За разлика от тях, ние, хората постоянно пресъздаваме в ума си истории, за това, което се е случило или за това, което предстои. Като ловци, за единствено оръжие може да ни служи интелигентността (пр. Шерлок Холмс, Д-р Хаус). Не може да разчитаме на сила или бързина. А историите са опитът, които поколения наред са трупали. Дори нерядко те са можели да спасят живота ти.

Някои са истории, засягащи цялото човечество (митовете, Историята на Херодот), други са лични истории (съдба), а трети са истории за конкретни моменти (събития, случки).  Начало, среда и край. Достатъчно, за да те държи на ръба. Всичко, което е необходимо на Шехерезада, за да държи своя принц в плен от красотата на думите и приключенията; но не повече. Живот, изпълнен с постоянно вълнение. Не е лъжа, че колкото по- цивилизовано е човечеството, толкова повече е и стресът.

Затова все повече хора се опитват да се върнат към "сега". The present is a gift. Или се стремят към пълното откъсване от връзките с живота, който будистите наричат нирвана, един вид бягство от живота и видимата вселена. Естествено в противовес на тази тенденция съществува и стремежът към mindfulness (samma sati на санскрит, или внимателност на български). Да проявяваш внимание нарочно в дух на състрадание, любопитство и приемане на това, което се случва точно сега, с цяло сърце. Но и да бъдеш напълно осъзнат и спокоен в  сегашния момент не е лесно постижимо. Защото в ума ни постоянно се въртят всякакви ситуации, въпроси и мисли. Кой би отговорил на всички тези опасения? Историите.

Както казва книгата,  може би събрала най- много от историите на света- и причудливи, и жестоки , и трогателни, и често мъдри: "В началото бе словото". И ако търсим какъв е човек, как си представя своето място и Вселената, ролята на езика е може би много по-определяща, отколкото си го представяме. Защото той е, който обособява предметите, които иначе не биха били толкова лесно различими. Както от материалния свят, така и по отношение на духовните категории. Къде е границата? И не е ли разликата между нещата от живота и света, главно само в очите на този, който ги съзерцава.

Та ролята на историите е да ни научи на стратегии за справяне със света, независимо дали те са добри или лоши. Това се разбира по- късно. Защо иначе бихме гледали и чели пак и пак всичките истории, ако, както в повечето случаи, знаем какво ще стане накрая. Въпросът е как?

Всяка история затвърждава или ни дава нова перспектива върху някакво преживяване: лов, порастване, общуване. Какво ще се случи? Какво може да се случи и ако планът ни не успее как да се съвземем и да продължим напред?