Сериали по света: Индийски саги

В такова силно кодифицирано и ритуално общество като индийското, всеки жест е символичен.

Затова може да ви се стори, че реакциите на актьорите и начина, по който се снима, е преувеличен. Но ако влезеш в ритъм, лекото преиграване не пречи.

Това, че влюбените се сблъскват постоянно или че вятър се вее в косите им поетично постигат ефекта си. Карат ни да оценим момента не както изглежда, а както се чувства- нещо, което ни липсва в забързаното ежедневие.

Подобно на други ориенталски сериали, индийските сериали залагат повече на емоции отколкото на екшън или интрига.

Разбира се конфликти възникват, не само заради антагонисти, но и заради суеверия и ситуации, които изискат одобрението на някакъв авторитет- било то бизнес партньор или тълпата от селото.

Значително напрежение създава и практиката на уредените бракове, тъй като индийското е по- патриархално общество.
Все пак жените, които ни представят индийските серили са най- често борбени и с инатлив характер.
Естествено, голямото семейство също предразполага към интерсни и дори комични случки. Може да ви се случи да изгледате няколко епизода преди да ви се изясни кой кой е.

Огромно значение в ежедневието на героите играят индуски празници като цветния холи, постите на карва чаут или наваратри, когато се почита богинята- майка или дивали, празникът на светлината.

Имаме възможност и да оценим как куркумата се ползва за всичко; хената, с която изрисуват ръцете на булките; статуетките, които се купуват на някои свещени дни за олтара; и танца с палки дандия. Също музиката, която се пее дори на обредите е уникална.

Първата индийска сапунена опера "Ние, хората" (Hum Log) се излъчва през 1984 г. Вдъхновена е от мексикания хит Ven Conmigo (1975), който освен развлекателен се води образователен. В сериала се засягат актуални социални проблеми: грамотност, касти, алкохолизъм и т.н.

Най- дългата драма "Какво значи тази връзка" (Yeh Rishta Kya Kehlata Hai) започва излъчване през 2009 г. с 2360 епизода и множество награди.

По продължителност е следвана от "Малката булка" (Balika Vadhu), който донякъде е отговорен за популярността им в България.

Доколкото ми е известно първият индийски сериал, излъчен в България преди няколко години беше "Кесар" (Kesar)- продукция на една от най- гледаните телевизии STAR Plus. Тогава историята на селското момиче от Пенджаб не пожъна успех, но нещата се променят.

Оттогава българският зрител е гледам борбата на офицер Сандия да завърши полицейската академия и да се впише в новото си семейство в "Светлината на моя живот" (Diya aur baati hum).
Също "Ритъмът на мечтите" (Sasural simar Ka), който е от най- свръхестествените сериали, където има демони, жени- змии и дълго планирано отмъщение.
В "Сияйна луна" (Saraswatichandra) става дума за любовта на боящ се от връзките бизнесмен от Дубай и независима и смела учителка.
Около обичта на две сестри се върти пък "Цветовете на любовта" (Bidaai), както и около трудностите, когато идва време да се омъжват.
А "Моята карма" (Uttaran) е историята на бедно момиче с мечти.
Това са само някои от излъчените филми.

Жанрът на повечето индийски сериали, които гледаме се води Saas-Bahu Saga, тоест се въртят около отношенията между свекървата (saas) и снахата (bahu). Майсторка се води телевизионната и филмова продуцентка Екта Капур, която отнася доста критики.

За по- стойности се смятат историческите саги като адаптацията на епоса "Рамаяна" или Buniyaad, където се разказва за разделянето на Индия с Пакистан.

Форматът на индийските сапунени сериали обикновено е от по 20 минути, като съдържат средно 400- 500 епизода, но вариациите са от 100 до 2000.

Говори се на хинди, който понеже е взаимно разбираем с урду, позволява сериалите да се гледат и в Пакистан.

Намасте!