Непосредственост и хипермедиация

За да вземем която и да било медия насериозно, трябва да извършим усилие за прекъсването на неверието (suspension of disbelief). Това е състояние, в което зрителите временно приемат фантастични или нереални елементи на една история като реални, за да се потопят по-дълбоко в нея.

Когато разказвачът в умел, това се постига лесно, но когато това състояние бъде прекъснато – например чрез разкриване на медийните трикове, явни несъответствия или прекалено чести напомняния за „измисления“ характер на разказа – преживяването може да бъде значително нарушено.

И така, ако искаме един сериал да има по- голямо въздействие, съществуват две крайности, към които да се стремим:

• непосредственост (immediacy), когато създателят прави всичко възможно публиката да забрави за медията, пр. виртуална реалност, непрекъснатото увеличаване на екраните и 3D, ролеви игри;
• хипермедиация (hypermediation), когато създателя не се стреми да подчертае медията и нейната фалшивост и изграденост от техники и похвати.

Те се основават на различни подходи за ангажиране на зрителите. Непосредствеността цели да ги накара да се "потопят" напълно, забравяйки за медията, докато хипермедиацията набляга на самото присъствие на медията, като подчертава, че гледаме продукт, създаден чрез определени технологии и медийни канали.

Ето няколко примера и сценарии за тези концепции:

Примери и сценарии за непосредственост:

1. Сериал във виртуална реалност (VR):

   • Представете си сериал във формат на VR изживяване, където зрителите се озовават като "невидими свидетели" в средата на действието. Например, ако е криминален сериал, зрителят може буквално да е "вътре" в стаята на престъплението и да наблюдава от различни ъгли действията на героите.
   • За да се подчертае непосредствеността, на зрителя може да се предоставят опции да изследва мястото на събитията и да проследява историята от уникални гледни точки. Това създава усещане, че той/тя наистина участва в историята, а VR технологията прави медията „невидима“.

2. Интерактивен сериал в 3D с реалистична графика:

   • Представете си фантастичен сериал, който се развива в 3D свят, където зрителят може да взаимодейства с елементи от сцените. Например, зрителят може да избере пътя, по който героят да поеме, или да се включи в битка в реално време.
   • Реалистичната графика и звук създават усещане за присъствие в историята, а възможността да се вземат решения увеличава ангажимента и усещането за потапяне. Тук медията отново става почти "невидима".

3. Допълнителни AR (допълнена реалност) елементи в реалния свят:

• Сериалите с AR технологии могат да използват смартфони и таблети, за да добавят „допълнителни слоеве“ от историята в реалния свят. Например, ако зрителите гледат сериал за духове, през телефоните си могат да видят „духове“ около тях, свързани с историята.
• Този метод размива границите между сериал и реалност, като прави зрителя част от историята и премахва усещането за "екран", като добавя виртуални елементи директно в реалния свят на потребителя.
• 
  
4. 4D киното е чудесен пример, защото изцяло размива границите между екрана и зрителското пространство. Добавянето на физически усещания прави медията почти „невидима“, защото зрителят усеща себе си като част от реалния свят на героите. Така се създава уникална непосредственост, където зрителят буквално е "вътре" в сцените на сериала, което значително повишава интензитета на преживяването.

Сериали, илюстриращи непосредственост:

1. "Westworld" (HBO)

   • В Westworld, зрителите биват потопени в свят на виртуална реалност, където роботизираните персонажи действат в напълно реалистичен симулиран свят. Самият сюжет размива границата между реалност и симулация – героите са хора, които потъват в различни роли, губейки ясната връзка с реалния свят, подобно на зрителите. Технологията за симулация и богатото изграждане на света предизвикват усещане за непосредственост, като приканват и зрителите да "забравят", че наблюдават медия.

2. "Stranger Things" (Netflix)

   • Макар и класически телевизионен сериал, Stranger Things създава силно усещане за непосредственост, чрез автентичното потапяне в атмосферата на 80-те години, използвайки детайлна продукция, обстановка и препратки към поп-културата. Това кара зрителите да се почувстват като част от времето и мястото, където се развива действието.

3. "Black Mirror: Bandersnatch" (Netflix)

   • Този интерактивен епизод позволява на зрителя да взема решения, които влияят на сюжета. Този метод на разказване създава усещане за непосредственост, тъй като зрителите директно участват в хода на историята, което ги потапя в съдбата на главния герой и те временно "забравят", че наблюдават медия.

4. "The Mandalorian" (Disney+)

   • Технологията за виртуални декори, използвана в The Mandalorian, наречена Stagecraft (или „Volume“), позволява създаването на изключително реалистични среди в реално време. Това прави сериалът да изглежда като заснет на реални локации, въпреки че героите действат в симулиран свят, създаден с LED панели. Тази техника намалява усещането за изкуственост и увеличава потапянето.

Примери и сценарии за хипермедиация:

1. Сериали, които съзнателно използват многобройни "екрани в екрана":

   • Представете си сериал, където действието се развива чрез няколко паралелни екрана – като уеб камери, чат прозорци и социални медии. Например, криминален сериал, който представя действията на различни герои чрез тяхната активност в социалните мрежи, видеа от охранителни камери и текстови съобщения.
   • Този подход подчертава и разширява медийните елементи, показвайки, че действието не е „реално“, а се наблюдава чрез сложна мрежа от комуникационни канали.

2. Пародийни или "мета" сериали, които се шегуват с медиите:

   • Един пример може да бъде комедиен сериал, който е напълно наясно, че е телевизионен продукт, като героите директно се обръщат към камерата, шегуват се с продуцентите или обсъждат „сценария“.
   • Това може да включва сцени, където виждаме как се снима сериала или когато някой герой "напуска" сцената и виждаме как се подготвя следващата. Тази хипермедиация набляга на факта, че това, което виждаме, е само изкуствена постановка, създадена чрез медийни техники.

3. Използване на различни формати и медийни платформи за разказване на историята:

   • Например сериал, който е разпределен между телевизия, социални медии, подкасти и уебсайтове. Зрителят може да следи историята на основния екран, но и да получава допълнителна информация и интерактивност чрез тези медии. За да следи пълния сюжет, зрителят трябва да посещава социални профили на героите, да слуша подкасти или да чете блога на „репортер“, който отразява събитията.
   • Това подчертава медийното присъствие, като историята става видимо част от една многопластова мрежа от медийни канали, които постоянно напомнят на зрителя за технологичната среда, в която се намира.

4. "Експериментални" сериали, които използват различни стилове на визуализация и монтаж:

• Например, епизодите могат да преминават от анимация към документален стил или от класическо заснемане към стил като от видеоигра. Така на зрителя постоянно се напомня, че всеки аспект от сериала е медиен избор.
• Хипермедияцията тук разкрива изкуствеността на продукта и го представя не като "реалност", а като компилация от различни медийни формати, което задълбочава разбирането за самия процес на създаване на сериалите.

Сериали, илюстриращи хипермедиация:

1. "Mr. Robot" (USA Network)

   • В Mr. Robot има силен акцент върху технологиите и медиите, като много сцени са изградени около гледни точки от монитори, камери за наблюдение и телефони. Това създава ефект на хипермедиация, където зрителите непрекъснато са наясно, че гледат не просто "история", а разказ, който се разгръща чрез различни медийни канали и технологии.

2. "The Office" (NBC)

   • Като псевдодокументален сериал, The Office използва "интервюта" и погледи към камерата, които подчертават самото присъствие на камерата и напомнят на зрителя, че това е създаден продукт. Герои като Джим често се обръщат към камерата с ироничен поглед, което съзнателно нарушава четвъртата стена и засилва ефекта на хипермедиация.

3. "Fleabag" (Amazon Prime)

   • Главната героиня на Fleabag редовно нарушава четвъртата стена, като се обръща директно към камерата и коментира действието. Този подход ясно подчертава присъствието на медията и придава уникален хипермедиен ефект, като зрителите не само наблюдават действието, но и са "вътрешна част" от него.

4. "Sherlock" (BBC)

   • В Sherlock, мисловните процеси на Шерлок Холмс често са визуализирани чрез текстове и графични ефекти върху екрана, показвайки как разсъждава и обработва информация. Това е ясен пример за хипермедиация – зрителите не просто наблюдават, а биват въвличани чрез визуалните "подсказки" на медийните техники.

5. "WandaVision" (Disney+)

• WandaVision преминава през различни телевизионни стилове и епохи, имитирайки популярни ситкоми от различни десетилетия. Това напомня на зрителите, че наблюдават телевизионен продукт, като сюжетът постоянно реферира към историята на телевизионните формати. Всяка смяна на стил подчертава медийния характер на сериала.

Непосредствеността и хипермедиацията са два противоположни подхода, които сериали използват, за да създадат специфично зрителско преживяване. Докато непосредствеността цели да потопи зрителя в историята до степен на забрава за медиумите, хипермедиацията подчертава самото присъствие на тези медии, като така парадоксално подсказва за искреност.

И двете подхода предлагат вълнуващи начини за разширяване на границите на разказването на истории, като трансформират традиционното гледане на сериали в ново, интерактивно и многоизмерно преживяване.