Потапяне: трансмедия, фенфикшън и кинематографични вселени

Когато се почувстваме уютно в някой измислен свят ни иска да продължим още престоя си. Създателите му също имат интерес да направим същото.

Това може да стане по много начини, които ще разгледваме по- долу: някои зависят от феновете, за да направят преживяването по- пълно, други- не.

Един от пионерите на мултимедийните преживявания е Хенри Дженкинс, който говори за силата на споделеното създаване.

Нови медии

С появата на нови платформи като видео и социални мрежи (най- вече туитър), създателите не са длъжни да се ограничават само да линеен и самостоятелен продукт като филм например.

Така може да представят различни гледни точки, които влияят на възприемането на историята. Или да се наблегне на някой аспект или тема, загатнати в главната история.

Понякога дори при епизодичните формати, участието и включването на публиката, може да влияе на планирането и написването на сценария.

Трансмедия и други медии

Трансмедия е когато с помощта на различни канали може да създадем по- цялостен свят с различни герои. Например анимацията Animatrix събира 9 истории от Матрицата, като ни позволяват да опознаем света на Нео.

Кросмедия е когато една история е пренесена в друг формат както книгите за "Хари Потър" се превръщат във филми. Често това се нарича адаптация. Но понякога мащабът е по- голям и включва видео игри, анимации, сериали и прочие както е с "Междузвездни войни".

При мултимедията се създава единно преживяване благодарение на различни медии- например концерт с музика от саундтрак, за чиито фон се прожектират откъси от филма, или урок изнасян с помощта на диапозитиви.

А хипермедия е когато даден елемент от наратива може да бъде разширен като се кликне на линк или когато може да избираме в каква посока да поемем като примерно в книгите- игри.

Някои примери

Най- иновативни в това отношение са създателите от новите платформи като youtube или twitter.

Нпример влога на Лизи Бенет, която осъвременена героиня от романите на Джейн Остин е придружен от канали на други герои, като например сестра й Лидия, акаунти в twitter, както дори и плейлисти с песни, които слушат героите.

A създателите на My music, братята Файн, освен шоу формат, предлагат и поглед зад кулисите на компанията, която е наела различните представители на разни музикални жанрове. Според тях това допълнително богатство на материали е бъдещето.

Телевизионните продукции също имат повече възможности да създават такива случаи.

Като пример може да дадем блогът на Gossip girl от сериала "Клюкарката", в който фенове може да следят все едно в реално време какво се случва с героите.

Едноименният "Колеж Грийнсдейл" на Дан Хармън пък си има сайт подобно на други такива институции: greendalecommunitycollege.com

Но в това отношение титлата печели "Как се запознах с майка ви", като има няколко сайта, свързани с различни сюжети, качени музикалните клипове на Робин както и наръчник в продажба.

При филмите е по- трудно тъй като са еднократно събитие, но може да споменем все пак презентацията на Мат Деймън от "Елисей".

А анимацията, носител на Оскар "Фантастичните летящи книги“ на г-н Морис Лесмор" е придружена от приложение, както и книга.

Интересно е също когато книга, която някой фиктивен герой пише се появява по книжарниците. Такива са графичните романи от "Свръхестествено", които пророк пише за приключенията и предисторията на двамата братя Сам и Дийн. Също своеобразна биография е книга на Муди от "Секс до дупка". Но може ми най- известнен става романът "Жега" на  чаровния детектив- аматьор Касъл.

Мултимедията може да се ползва и за реклама и за промотирането на каузи, но в тази презентация няма да се занимаваме с нехудожествени проекти като например Half the Sky, документален филм, приложение и книга, посветена на правата на жените, или параолимпийските игри.

Кинематографични вселени

Едни от най- завладяващите преживявания, на които сме свидетели, са кинематографичните вселени. В продължение на няколко филма, майсторите създават споделена вселена.

Най- успешният такъв франчайз е вселената на Марвел (MCU). В първата си фаза, която започва с "Железният човек" (2008) и завършва с "Отмъстителите" (2012), който събира сума ти супергерои. Втората фаза е до "Ант-Мен" (2015), третата, от 2016 до 2019 е и краят на така наречената The Infinity Saga. Четвъртата фаза започва с "Черната вдовица" (2021) и продължава до днес.

Конкурентната вселена на DC също се опитва да навакса. Комиксите им включат Батман, Супермен и Жената-чудо, които формират така наречената Лига на справедливостта.

Друга такава вселена е тази на компанията за играчки Hasbro с технологичен и военен уклон. Включва "G.I.Joe", "Боен кораб" и поредицата за "Трансформъри".

Вселената MonsterVerse включва познати чудовища като "Годзила", "Кинг Конг", "Мумията", както и "Дракула".

Продуцентското студио Lionsgate Summit също се опитва да създаде подобна апокалиптична вселена с "Игрите на глада", "Здрач" и "Игрите на Ендър".

И за последно да споменем споделената вселена на режисьорите Куентин Тарантино и Робърт Родригес, която включва "Деца- шпиони" и "Мачете". 

Спиноф, римейк, рибут

Друг начин да получим повече от любимата си история е благодарение на следните:

Римейк обикновено следва същия сюжет със същите герои, с много малки отклонения. Главното тук е да се ползват нови снимачни техники и да се постави акцент на аспект, който е по- актуален.

Рибутът е ново начало, като създателите му имат възможност да променят елементи по свое усмотрение. Без ограниченията на предишният филм, творците може да запазят героя, но да променят мотивите му, периода или заобикалящите го личности.

Спинофите се случват във вече установен свят, но се фокусират върху герои, които обикновено са поддържащи в главната медия.

Фенфикшън

Когато създателите на медията нямат възможност да създават достатъчно съдържание, имат органичения или феновете не са съвсем доволни от развитието на сюжета, някои от тях взимат нещата в свои ръце. Авторите на фенфикшън може да са много талантливи. От историята може да споменем например Данте, които става героj в света на Виргилий и Библията, а от по- ново време може да споменем "Одисей" на Джеймс Джойс. Началото на модерната неиздадена такава литература обикновено се свърза с "Досиетата X" или "Стар трек". Но истински фурор правят може би разказите за "Хари Потър", както и предицата "50 нюанса сиво". Написаното може да е много благоприлично или пък секси, както и да е няколко параграфа или с дължината на цял роман.